И тя се беше предала, реагирайки отначало с отчаяние, после с примирение към живота, който й бяха предопределили. Съпругът й беше мил и внимателен, но не блестеше интелектуално. Животът беше изсмукал волята й. Предаността й беше такава, че тя взе присърце делата му и продължи да живее — защото той искаше така — далеч от единствената столица, чийто живот, макар и смътно, наподобяваше европейския — Александрия. В продължение на години се беше подчинявала на затъпяващото влияние на Делтата и на еднообразното съществуване в земите на Хоснани. Живееше предимно чрез Несим, който учеше в чужбина и чиито редки визити внасяха оживление в къщата. Но за да задоволи своето все още живо любопитство към света, тя се беше абонирала за книги и списания на всичките четири езика, които владееше не по-зле от родния си, дори може би по-добре, защото никой не може да мисли или чувства единствено чрез неизмеримата отживялост на арабския. Бяха минали вече много години на усилия да се примири със съдбата си, но елементът на отчаяние се бе проявявал под формата на различни нервни страдания, за които съпругът й винаги предписваше едно нелишено от разум лекарство — десетдневна ваканция в Александрия, която успяваше да върне руменината по страните й. Но след време дори и тези посещения започнаха да стават все по-нередовни: без да усети, тя се беше откъснала от обществото и откри, че вече почти не умее да води онези незначителни разговори на незначителни теми, върху които почиваше неговото съществуване. Животът на града я отегчаваше. По правило той беше повърхностен като водите на голямото езеро; с течение на времето способностите й за самовглъбяване се изостриха и след като повечето нейни приятели се разпръснаха, останаха само няколко имена и лица — доктор Балтазар например, както и Амарил и неколцина други. Много скоро обаче Александрия щеше да стане по-скъпа на Несим, отколкото на нея. Когато приключи с образованието си, той щеше да постъпи в банка с бързо разрастваща се мрежа от нови клонове — корени, които се пресягаха към корабостроенето, към петролната промишленост, производството на волфрам, корени, които имаха нужда от напояване… Но дотогава Лейла вече щеше да се е превърнала в отшелник.