Поради този самотен живот тя се оказа някак съвсем неподготвена за Маунтолив, за появата на един непознат сред тях. През онзи първи ден се върна късно от езда в пустинята и все още приятно възбудена, зае мястото си, бързо и безшумно, между съпруга си и неговия гостенин. Маунтолив почти не я погледна, но развълнуваният й глас събуди странни леки потрепвания в сърцето му, които той регистрира, без повече да се задълбочава. Тя носеше бели бричове за езда и жълта риза с шал. Гладките й малки ръце бяха бели и без пръстени по тях. Нито един от синовете не се появи за обяд през този ден, но след като приключиха с яденето, именно тя предложи да го разведе из къщата и градината, тъй като вече беше приятно изненадана от приличния арабски и отличния френски на младия мъж. Държеше се с него с разбираемата загриженост на жена към единствената й мъжка рожба. Искреният му интерес и желание да учи я изпълниха с чувство на благодарност, което изненада самата нея. Беше нелепо, но от друга страна, никога преди това чужденец не беше проявявал каквото и да е желание да ги изучава и преценява — тях, тяхната религия и традиции. Обноските на Маунтолив бяха толкова изискани, колкото уязвимо се оказа самообладанието му. Тръгнаха да се разхождат в градината с рози, заслушани в гласовете си като в сън. И двамата се чувстваха като останали без дъх, сякаш се задушаваха.
Същата вечер, когато каза „лека нощ“, след като вече беше приел поканата на съпруга й да се върне и да им гостува, тя не се появи. Само един слуга донесе бележка, в която пишеше, че е неразположена, че има главоболие и трябвало да лежи. Но тя очакваше завръщането му решително и с неясни опасения.
Той, разбира се, се запозна с двамата братя още първия ден, защото Несим се появи следобеда — току-що се беше върнал от Александрия. И Маунтолив веднага разпозна в него сродна душа — човек на установените принципи. Откликнаха един на друг напрегнато, като в музикална хармония.
И Наруз.
— Къде е добрият ни Наруз? — обърна се Лейла към съпруга си, сякаш той отговаряше за втория син, а не тя, сякаш той беше неговият залог в света.
— Вече четирийсет дни е при инкубаторите. Утре ще се върне.
Лейла се смути.
— Той е фермерът в семейството, докато Несим е банкерът — обърна се да обясни на Маунтолив и леко се изчерви. След това пак извърна лице към съпруга си и каза:
— Може ли да заведа Маунтолив при Наруз, да види къде работи?
— Разбира се.
Маунтолив беше очарован от начина, по който произнесе името му. Каза го с френска интонация „Монтолиф“ и на него му прозвуча много романтично. Тази мисъл също беше нещо ново. Тя го хвана под ръка и двамата поеха през градината с рози, прекосиха палмовите плантации и се озоваха при инкубаторите, които се помещаваха в дълга ниска сграда от глинени тухли, построена доста под нивото на земята. Почукаха един-два пъти на хлътналата врата, но най-накрая Лейла я блъсна нетърпеливо, тя се отвори и двамата влязоха в тесен коридор с десет глинени пещи, наредени от двете страни една срещу друга.
— Затворете вратата — провикна се дълбок глас и в същото време Наруз се надигна сред гнездо от паяжини, изникна от мрака и чак тогава разпозна натрапниците. Маунтолив се сепна при вида на навъсения му поглед и заешката устна, както и от грубия начин, по който се беше провикнал; сякаш въпреки младостта му пред тях стоеше дрипав отшелник от скално убежище. Кожата му беше жълтеникава, а около очите му имаше бръчки от дългото бдение. Но когато ги разпозна, той се извини и остана много доволен, че някой си е дал труда да го навести. Изведнъж се почувства много горд и бързо започна да обяснява как работят инкубаторите, а Лейла тактично го остави да обсеби разговора. Маунтолив беше наясно, че излюпването на яйца с помощта на изкуствена топлина е нещо, с което Египет се славеше от най-дълбока древност, и с интерес се заслуша в описанията на Наруз. В този подземен овраг, потънал в прастари паяжини и непометена мръсотия, двамата разговаряха за техники и температури под подозрителния поглед на жената, чиито тъмни очи сравняваха различните им телосложения и обноски, различните им гласове. Живият интерес на госта като че го възбуждаше и Наруз се впусна в най-незначителни подробности като онази странна техника, при която измерваш топлината на яйцето без термометър, притискайки го до окото си.