Той поклати назидателно двата пръста, в които държеше пуретата.
— На твое място щях по-внимателно да подбирам думите си. Това великолепно същество може някой ден да ти стане мащеха.
— Бе доста по-вероятно да ти стане снаха!
— Виж сега — каза той. — Това щеше да е истинска катастрофа. На теб ти липсват зрелостта и опита, които се изискват, за да се задоволят нуждите на жена като Анабел.
— Тя друго ми каза.
— Аз знам едно — каза той, като че ли бе опечален — знам това, което тя ми каза поверително за теб… и някои твои недостатъци… как да кажа… на любовната арена?
— Лъжеш, та се късаш.
Той сви рамене.
— Може би.
Тогава избухнахме в смях. Той приятно прокънтя в облицованата с фаянс баня.
— И така — каза Татко, — това, което ни остана след всичките ни усилия и блъскане, е една вносна копринена риза на стойност половин милион долара.
— Не — казах аз, като поразмислих. — По-скоро половин милион долара плюс вносна копринена риза… чантата е пълна с изрезки от каталог за селскостопански инструменти.
Нещо, което се надявах Анабел да оцени по достойнство.
Очите на Татко светнаха и усмивката му бе олицетворение на алчността.
— Добре тогава, синко, а къде са парите?
— В ботушите ми. Твоята половина е в левия.
Излязох от ваната и без да обръщам внимание на водата, която капеше от мен, отидох до нещата ни, взех ботуша с дяла на Татко и му го подадох.
В усмивката му се появи нещо вълшебно, нещо гордо, когато той извади пачките от коженото им хранилище.
Трябва да призная, че също се чувствах горд, щастлив бях от това, което аз и Татко бяхме постигнали. Той очевидно търсеше точните думи, за да изрази топлите си чувства, но за пръв път като че ли езикът му изневеряваше.
Той седна във ваната и заразглежда банкнотите. После каза топло:
— Брет… синко… трябва да ти кажа нещо!
— Какво, Татко?
— Имам чувството, че си ми дал по-малко. Тази работа не може да остане така. Трябва да се качим в стаята и да ги преброим.
— Това ще ни отнеме цяла седмица — казах аз сърдито, — като знам, че аритметичните ти способности се изчерпват с броенето на пръсти.
Той обмисляше какво да отговори, но се отказа и вместо това се усмихна лъчезарно, набута банкнотите обратно в ботуша ми. Тъй като все още бях извън ваната, сложих един стол под дръжката на вратата, в случай, че Анабел се върне.
После се върнах в топлата сапунена вода. Татко и аз лежахме и се наслаждавахме на спокойствието. Мила семейна картинка.
Започнах да си тананикам „Смайваща благодат“ и след малко татко се присъедини към мелодията. Песента звучеше плътно, силно и съвършено, отекваше в бялата баня.
И пеехме думите както, по дяволите, ни харесва.