Започнах да раздавам и когато стигнах до Ангела, той не изглеждаше особено впечатлен от малката демонстрация на пистолетни умения, която бях направил.
— Та казваш, че обичаш да играеш на карти? — попита той грубо.
— Това е моята страст.
— А как става това, когато губиш през цялото време.
Аз само се усмихнах и продължих да раздавам.
— О, не губя през цялото време, понякога само през първия час, час и нещо.
— А след това какво става?
— Ами вероятно ще спечеля всичко. Кой има двойка валета или нещо по-добро, за да отвори, господа… Мис Брансфърд.
— Мисис Брансфърд — каза Анабел.
— Жалко — отговорих аз.
— Пас — каза мъжът от железарията.
— Пас — каза Ангела. — Не си ли малко прекалено уверен в себе си, Мавърик?
— Не. Просто съм опитен. А вие, отче. Можете ли да отворите?
И разбира се, започнах да печеля. Не всяка игра, но повечето. Хлапакът стискаше здраво картите си и залагаше, а аз удвоявах залога и той се отказваше. Краварят залагаше съвсем-съвсем небрежно, аз удвоявах и той се отказваше. Анабел се изкикотваше момински и залагаше, аз се отказвах и тя естествено печелеше. Ангела правеше големи застрашителни залози, аз правех още по-големи и той се отказваше. Мъжът от железарията си оправяше връзката и залагаше, аз правех голям залог, защото знаех, че макар вероятно да има добри карти, те не са достатъчно добри.
И печелех.
Известно време продължи така. Нещата се развиваха в две посоки: моя милост обра всички с изключение на Ангела, и всички, освен Ангела го приемаха леко.
Ангела, от друга страна, беснееше, тъй като големите му залози не ме отказваха достатъчно често, и лицето му бе почервеняло от яд. В момента имаше една от онези горе-долу добри ръце, сигурен бях — бавно разместваше петте си карти.
Пък и очите му го казваха: имаше доста силна ръка, но достатъчно силна ли беше?
Очевидно бе разбрал, че грубиянската му, заплашителна тактика не върши работа, така че направи разумен залог и се облегна.
А аз направих голям залог. Всъщност огромен залог — като избутах почти всичките си чипове в центъра на масата.
— Мамка му! — каза Ангела и хвърли картите си на масата.
— Печелиш — каза ми Анабел.
— Госпожо — казах аз и вдигнах леко шапката си. Оставих картите си и започнах да си събирам чиповете.
Ангела леко се изправи в стола си, пресегна се през масата и сложи ръце върху картите ми.
— Не си платил да ги видиш — припомних му аз.
— Достатъчно съм платил! — озъби се той и обърна картите ми.
Имах един Поп. Не кой знае каква ръка в дроу покера.
Той се изправи на крака и изрева.
— Но ти нямаш дори и една двойка!
— Не, нямам — казах аз. — Не че това ти влиза в работата.
— Ти каза, че никога не блъфираш!
Аз вдигнах показалец леко назидателно.
— Казах, че никога не лъжа и това си е така. Казах, че почти никога не блъфирам. Е, това бе един от тези редки случаи.
Ангела трепереше. Гледката не бе особено приятна. Може би останалата част от името му бе „на Смъртта“.
— Ти лъжеше през цялата игра.
— Час и половина ти печелеше, приятел. Честно и почтено. Но аз внимавах, а ти не. Когато хванах особеностите на игра на всекиго, нещата започнаха да се развиват в моя полза. Така се играе тази игра.
Огромните ръце се свиха в юмруци с размер на бутове.
— Току-що те нарекох лъжец, мистър.
Вдигнах рамене.
— Ти ме нарече и „безгръбначно“ преди малко. Предполагам, че просто си се шегувал. Това все пак е приятелска игра.
Ангела беше червен от гняв, заслепен от бяс, мечешките му лапи се протегнаха през масата, ръцете му се присегнаха към сакото ми. Аз станах, ритнах назад стола си и заотстъпвах, когато чух зад мен глас.
— Това е той! — извика някой. — Това е Мавърик!
— Има Господ! — извика друг прегракнал глас. — Остави го, приятел. Ще се оправиш с него, когато ние свършим!
Представление на главната улица
Гласовете бяха познати и когато погледнах назад, познати се оказаха и небръснатите — и гневни — лица на четиримата яки каубои, които си пробиваха път през посетителите на казиното и се придвижваха към мен неумолими като зимата. Всеки от тези мъже бе почти толкова голям, колкото Ангела, ако и не толкова грозен (макар да трябва да се признае, че вероятността да се намерят четирима души грозни като Ангела бе толкова малка, че не бих заложил на това за нищо на света).
Но събрани заедно, те правеха заплахата от Ангела да изглежда като покана за неделно училище.
Бяха се втурнали през двойната летяща врата и този отпред, мъж със сурови очи и квадратна челюст, бе извадил пистолета си.