— А моята, изглежда ме е напуснала.
— Чухте, че му предложих — високо каза непознатият. — Принуждаваш ме да те предам на тълпата. Но до утре имаш време да си помислиш дали нямаш нещо за признаване. Знаеш, че обвиненията към теб са доста тежки. Сигурен съм, че тези момчета ще ти помогнат да се справиш със задачата.
Тълпата вече се бе разотишла, когато последните слънчеви лъчи се простиха със Земята. Появилият се лек вечерен полъх караше окаченото кърваво тяло на Юда да трепери още повече. Той отвори очи и се втренчи в изпречилата се пред погледа му фигура. Това привидение направи няколко крачки напред и застина, загледано в обезобразеното му лице. Дали не сънуваше? Почти неразбираемо, той отрони:
— Не мога повече…
— Ти успя — каза му в отговор сянката.
Юда облиза пресъхналите си грапави устни и се опита да се усмихне, но остатъкът от лицето му застина в болезнена гримаса.
— Моля те… — едва чуто изстена той. — Помогни ми!
— Почивай в мир — каза човекът пред него, обърна се и забърза надолу по хълма.
— Моля те… Не си отивай още! Нямаш право! — изкрещя след него Юда.
Той хвърли кесията върху масата и каза:
— Разпределете ги, а за остатъка ще хвърлим жребий. Утре тръгваме. А сега, повтаряйте след мен: „Помни: животът ти е по-важен от достойнството, заради мисията, която изпълняваш. Няма да прокълна този, за когото разбера, че се е отрекъл от вярата си, ако знам, че тези му думи са били единствената възможна цена за откуп, но помни, че онзи, който поиска да забрави за съществуването ми, в желанието си да започне живота си начисто, ще ме принуди да направя тесен за него и този и онзи свят.“ Някакви въпроси?