Григорий Цамблак
Мъчение на Йоан Нови Сучавски (Белиградски)
Мъчение на светия и славен мъченик Йоан Нови, който бе мъчен в Белиград, написано от Григорий, монах и презвитер във великата молдовлахийска църква
Много са хората — образци за поука, които са преживели добре и богоугодно, а сред тях, прочее, единствен и пръв е настоящият, макар че се появи последен, след като измина доста време. Защото Владиката почете с венци не само страдалците на първохристиянските времена, но и сега, напоследък, разтваря двери на желаещите и така им въздава почести и дарования. Оттук прочее ще започна повествованието на словото за Йоан — доблестния и изпълнен с благодатта на духа христов воин, — кой бе и откъде, и по какъв начин се сподоби с образа и венеца на страдалчеството.
Трапезунд роди този мъж — град славен и велик, намиращ се на Изток, по-близък до асирийците, достигащ до пределите на Велика Армения; не само това, но и удобен за пристан на всички морски плавателни съдове поради известността и изобилието във всичко, понеже мястото беше край морето и жителите на града преживяваха чрез морска търговия.
Взел много стока, Йоан плаваше в открито море. Но за врага не бе възможно да понесе лесно добродетелта на мъжа, като го гледаше да се моли непрекъснато, да пости, да бъде благонравен и благопристоен спрямо всекиго, да съчувствува на тези, които страдаха на кораба поради лишения. С очи, пълни със сълзи, простирайки ръка, той утешаваше страдащите, говорейки си това: „Ако помилваш, помилван ще бъдеш и ако утешиш, утешен ще бъдеш.“ Поради това дяволът насъска срещу него капитана на кораба, който беше от латинската ерес и бе много суров и безчовечен. Понеже породената вражда много се разпали, щом пристигнаха в така наречения Белиград, който е при протока, капитанът, като отиде при тогавашния епарх на града — персиец и горещ пазител на наследената от деди заблуда, — и оклеветява мъченика. И клеветата е такава:
— Има — рече, — о управители), мъж, дошъл тук с мене, който, искайки да отстъпи от бащиния завет и да се отрече от християнската вяра, желае да премине към твоята вяра и да бъде най-старателен привърженик на вашите завети; това той ми извести с много клетви по време на морското плаване. И така по-скоро се погрижи за него, понеже той се изтъкна с немалка хвалба, че е многопрославен и многоимотен и че по нищо не отстъпва на първите велможи на град Трапезунд.
Като чу това онази нечестива душа, възприе напълно казаното, стана някак радостно, седна отпред на обичайното място в съдилището и заповяда да поканят при него с почест мъченика. И когато той се яви, епархът му рече:
— Много нещо слушах за тебе, о съвършени сред мъжете; как си бил пленен от нашата благочестива и всемогъща вяра и как немалко бе устрелен от тази любов! Защото такава е нашата вяра — тя се докосва до чистите по помисъл и разпалва в любов към себе си техните сърца, дава благополучие на живота и дълголетие. Не се бави, прочее, избрани сред приятелите, но отхвърлил далече християнските завети и закони, за смях достойни, похули ги със светъл глас пред това всенародно събрание. Заради това се стекоха всички, с жените и децата, когато чуха, че ти днес желаеш да станеш проповедник на нашата светла и благонарочита вяра. Ела, прочее, о чудесни, застани с нас и с хората и с пресветъл глас прослави светозарното слънце, въздай чест и на звездата, що изгрява преди него; и само на тях, на възсияващите светлини, принеси жертва и така ще се сдобиеш от царя с почит и сан, а с нас като роден брат ще се насладиш на най-сладкия за всички хора живот. Докато той — коварен и изкусен чрез злобата — говореше това, Йоан вдигна духовни очи и призоваваше на помощ Владиката, който е казал: „Когато бъдете водени пред царе и князе заради моето име, не мислете предварително какво ще кажете или как ще отговаряте в оня час. Защото ще ви се даде слово, на което не ще могат да се противопоставят противящите се вам.“ А като погледна с телесни очи мъчителя, простря ръка и отговори благодръзновено:
— Струва ми се, че нагло лъжеш, управители) — рече, — защото не са мои думите за отхвърляне на моя Христос. Не ще стане! Но да не даде моят господ Исус Христос да ми дойде някога това наум. Тези неща са замисли на сатаната, врага на истината, твоя баща. Защото, влязъл в тебе като в съсъд, достоен за неговото безчестие и говорещ чрез тебе с мене, той се надява да ме привлече към гибел и ме насилва да отстъпя от истинския бог — създател на самото това слънце с всички други видими и невидими твари, на слънцето, което ти, обзет от тъмата на заблудата, почиташ като бог и безумно прехвърляш върху творението божията чест. Но още повече като сам узна от мене тайнството на истината, прогони, моля те, мъглата на