безчестието, обременила твоята душа, и се удостои да бъдещ син на светлината, сияещ повече от слънцето чрез светлините на божественото кръщение. А не мисли, че е бог онова, що е светило, поставено от създателя да служи на хората, огнено по естество и сътворено в четвъртия ден. Как може създанието да е бог?
Едновременно с тези думи, протегнал ръце към небето и устремил очи, извика, та да бъде чут от всички:
— Не ще се отвърна от тебе, Христе, с безначалния ти отец и с пресветия дух. Няма да се поклоня на слънцето, не ще почета огъня, не ще принеса жертва на звездата, съименница на блудната страст.
Докато мъченикът говореше тези неща с дръзновено слово и с радостно лице, мъчителят често менеше лице, разпалван вътрешно от огъня на гнева. Понеже не можеше по-дълго да понася упорството на мъжа и от Йоан да бъде проповядвай истинният бог, когото той хулеше пред многочисления народ, а неговата вяра, всъщност по-вярно ще е да се рече — заблуда — да бъде напълно низвергната, епархът заповяда на войниците Да смъкнат дрехите на мъченика. Когато това стана с бързината на казаната дума, Йоан стоеше в средата— гол, облечен в Христа. Заповяда също да донесат много тояги и като поглед-на към мъченика, рече:
— Ти не ни се врече да бъдеш празнословец, а отстъпник от своята безполезна вяра, врече се да преминеш усърдно към нашата светла вяра и да се украсиш с нашите закони. Прочее, остави тези дълги злодумства и изпълни обещаното, като се поклониш на светозарното слънце. Ако ли не, кълна се в нашата благопрочута вяра, не само ще разкъсам с тези тояги месата ти, но и с други, още по-страшни и нетърпими мъки ще те подложа на изпитание и накрая ще те предам на прегорка смърт.
И мъченикът:
— Не съм аз пустословец, както ти говориш, о, изпълнен с всякаква мерзост, а съм раб и днес — проповедник на истинския бог, който е славен и почитан в Троицата, в когото от прародители и родители аз се научих да вярвам и нему единствено да се покланям и нему да принасям жертва за възхвала и да го мисля и изповядвам за създател на всичко. И чакам него, съдията на живота и мъртвите, който ще дойде, за да въздаде всекиму според неговите дела, когато и това слънце, поставено в служба на хората, ще помръкне по негова воля. Така че, прочее, не се надявай да чуеш или видиш нещо подобно от мене, защото, което изпърво рекох, и сега ще река: никога, докато съм господар на своя разум, не ще предпочета творението пред твореца, нито ще се поклоня на създанието вместо на създателя. Прочее, не се бави, вършителю на неправда, но покажи открито криещия се в тебе кучешки и безчовечен нрав! И освободи себе си от грижите за мъченията, а мене изпрати чрез какъвто искаш вид смърт при моя възжелан владика и бог, та да не се огласят дълго ушите ми от твоите нечисти думи, за които пророкът рече: „Под устните им — аспидина отрова“; и многоскверното ти лице да не бъде дълго пред моите очи! Ето месата стоят пред тебе готови и разголени; бий с тояга, с огън гори, с вода дави, с меч разсичай и ако имаш някакви други, по-люти от тези мъки, не се лени да ми нанасяш, защото всички тях съм готов сладостно да понеса заради любовта на моя Христос.
Като чу тези думи, жестокият мъчител на мнозина, разпален от гняв, заповядва бързо да го прострат на земята и да го бият немилостиво с чепата тояга. Палачите стигнаха до такава жестокост, че онези свещени меса се разкъсаха от тоягите и се разлитаха из въздуха; и цялата повърхност на мястото под него се обагри от кръв.
Когато страдалецът видя себе си в това състояние, възведе към небето духовни очи: „Благодаря ти — рече, — владико и боже, понеже си ме сподобил, като се кръстя чрез собствената си кръв, да се измия напълно от греховната скверн!“
От това, което мъченикът изрече, обречените на гибел синове, изпълнени с ярост срещу него, така го разкъсаха чрез удари, та и гласът му даже да секне.
И така, понеже се свечеряваше, като го вързаха с две вериги хвърлят го в тъмницата сякаш някакъв мъртъв труп, пазейки го за утрешното по-голямо мъчение.
На другия ден, седнал отпред на обичайното място, зверовидният заповяда да доведат пред него мъченика. И когато той застана със светло лице и радостна душа, съдията го погледна и остана в почуда от лицето му — светло и радостно — и от това как в толкова разкъсано и раздробено тяло още се намира и душа. И му каза:
— Виждаш ли, Йоане, до какво безчестие бе доведен от твоето непокорство, та едва не се лиши от сладкия и премил за всички хора живот. Обаче ако се подчиниш на моята воля, след малко дни здравето на разкъсаната ти плът ще бъде възстановено, защото у нас има много изкусни лечители, дошли от Индия и Персия. А ако си все още християнин, знай, че те чакат преголеми злини.