И мъченикът:
— За разкъсаните си меса, о съдия, ни най-малко не ме е грижа. Защото „колкото повече външният човек изтлява, толкова вътрешният се обновява“ — рече великият апостол. Моята грижа не е друга, освен да претърпя докрай причиняваното ми от тебе заради Христос, който ме подкрепя. Понеже сам той рече: „Който изтърпи докрай, той ще се спаси.“ Ако си измислил нещо по-ново, върши го, защото първоначалните ти наказания са нищо за мене.
От тези премъдри думи на мъченика безумният мъчител бе посрамен и се разтресе от гняв. Той изрева като звяр и заповяда да бият отново и още по-жестоко прострения на земята мъченик. И онези прочее, като се сменяха един друг, биеха така, че и черният дроб се смеси с другите вътрешности. А той с шепот на уста мълвеше молитва.
Понеже войниците, биейки членовете на оная елмазена душа, изнемогнаха, а мало и голямо от гледащите крещеше срещу скверния съдия и осъждаше неговия немилостив нрав и жестокост, той заповяда да доведат буен и свиреп кон, здраво да привържат нозете на мъченика за опашката му, един от войниците да го възседне и да препуска по улиците на града, колкото сили има конят. Когато това стана, светецът бе влачен из целия град — печална гледка за очите на благочестивите! И когато влачещият светеца минаваше покрай юдейските Жилища, юдеите крещяха, кривейки лица, и замеряха светеца каквото имаха подръка, като произнасяха недостойни и нелепи насмешки. А един от тях изтича у дома си, измъкна меч, настигна светеца и веднага отсече честната му глава. И така прочее, отвързали тялото, те го оставиха да лежи захвърлено на земята заедно с главата, понеже никой от благочестивите не смееше да се докосне до него.
През тази нощ се явиха много лампади, горящи над мъченическото тяло, и трима непознати светозарни мъже, които кадяха безмълвно и нечуто отслужваха някаква свещена служба; и огнен стълб от небето стоеше над тялото на мъченика. Това прочее мнозина видяха.
Един от юдеите, чиято къща беше близо до мястото, дето лежеше многострадалното тяло, промисли, че християнски свещеници са дошли да го вземат и да го погребат според обичая. Взел лък със стрела, той се приближи много, искайки да улучи един от онези мними свещеници. Но щом опъна, колкото сила имаше, стрелата остана с тетивата, прилепнала към пръста на дясната му ръка, а лъкът — в лявата. И не можеше нито да пусне стрелата според намерението си, нито пък да освободи ръцете си от тях. И така евреинът, изчадие на ехидни, изтърпя през цялата нощ онова жестоко мъчение. Когато се развидели, чудните мъже изчезнаха, а също и светлината. Млади и стари, без изключение, се стекоха и гледаха оня окаян стрелец, а той подробно разказваше всичко. И едва тогава, прочее, бива освободен от наказанието.
Мъчителят, силно уплашен поради преславно станалите случки, заповядва на християните да погребат тялото; като го взеха и го почетоха достолепно, положиха го в осветено място.
След няколко дни франкът, който предаде светеца на мъченика, поиска да го открадне и да го отнесе в своята страна. В една от нощите, като намери благоприятен момент и дойде със своите хора, разкопаваше, за да вземе мощите. В този момент христовият мъченик се явява на спящия презвитер на онази църква: „Стани! — казва. — Тичай бързо, защото искат да ме откраднат!“ Той стана бързо, колкото му бе възможно. И когато стигна мястото, намери гроба разкопан и тялото едва не похитено. Щом призова благочестивите люде и разказа случилото се, те прославиха бога, прославящ своите светци. Взеха онези свети мощи и ги положиха в светия жертвеник близо до светата трапеза. И така тялото остана 70 и повече години. Оттогава през нощите не престанаха да се явяват често някакви божествени видения: веднъж огнен стълб, спускащ се и стоят над гроба на мъченика, друг път незнайни пребожествени сили слизаха там, понякога пък някакви светлини и благоухания някакви излизаха оттам.
Всичко това достигна и до слуха на този, който тогава владееше благочестиво цяла Молдовлахия и Поморието, до прем-ногохристолюбивия, велик воеведа Йоан Александър, мъж, красящ се с различни добродетели, а и мъчениколюбец. Щом той узна за мъченическите мощи и бе обзет от желание по тях, със съвета на ръководещия тогава църковните дела, преосвещения архиепископ Йосиф, изпраща велможа с голямо войнство да пренесат при него с велика почит славното тяло на мъченика; получил го бързо, той с полагаща се почит и подобаващо усърдие го посреща с всичките си знатни мъже и с голямо множество от божии хора, а също и с архиерея и с целия църковен клир, със свещи и кадила, и благовония. Коленичи пред ковчега на светеца, прегръща онова многострадално тяло, докосва очите и устните си към неговите ръце, пролива от радост обилни сълзи, провъзгласява го за закрилник на своята държава. И така го полага с почест в пресветата митрополия в своя светъл град Сучава — столицата си.