Ноубъл Смит
Мъдростта на Графството
(Как да живееш като хобит)
На баща ми, който не разбираше хобитите, а после мистериозно стана един от тях.
„Фактически аз съм хобит (като цяло, но не и на ръст). Харесвам градините, дърветата и неиндустриализираните ферми, пуша лула и харесвам добрата питателна храна… Лягам си късно и късно ставам (когато е възможно)“
„Тук огънят е близо и храната е добра. Какво повече може да се иска?“
Въведение към българското издание на „Мъдростта на Графството“
„Властелинът на пръстените“ и „Хобит“ излизат на български години след смъртта на Дж. Р. Р. Толкин, но смятам, че авторът, бидейки филолог, би се радвал, точно като мен, да види творбата си публикувана на толкова древен и богат език.
Досега съм нямал щастието да пътувам из България. Малко американци са имали това удоволствие. По време на обиколките си около света съм срещал много българи и от тях научих един важен урок: никога не спори с тях за политика, дори и за политиката на САЩ, те винаги печелят дебатите!
Освен че оценяват дискусиите, българите споделят и друга хобитова истина: най-добри са обикновените удоволствия от живота. Когато бях още момче, вкусих за първи път домашно печени чушки, поляти с олио, едно приятелско българско семейство ги приготви за нас.
Някои от снимките, които съм гледал, на българската природа с нейните живописни хълмове, красиви селца (понякога там се появяват резбовани конски каруци), високи планини и покрити със сняг върхове, ми напомнят на Графството. Някои сцени от адаптацията на Питър Джаксън лесно биха могли да се снимат и в България. Също както в Графството, древното минало буквално изниква от земята на Могилните ридове1, и до днес българските археолози изравят древни артефакти от гръцко и римско време.
Надявам се някой ден да посетя България. Ще се радвам да видя малката си книга в българските книжарници на един рафт до шедьоврите на Дж. Р. Р. Толкин автор, издържал теста на времето, чиито книги хората обичат, без значение на какъв език ги четат.
Ноубъл Смит
Предговор
Книгата „Мъдростта на Графството“ е идея, чието време безспорно дойде. Във време, в което сме залети от книги от типа: „Помогни си сам“ и неопределени „духовни“ наръчници как да живеем истински пълноценен човешки живот, ми е трудно да повярвам, че никой не е помислил да вземе за пример или просто като начин на живот, физически и философски, хобитите на Толкин, тези малки селяни, полуръстовете. Особено с излизането на адаптацията на Питър Джаксън на „Хобит“, книгата на Ноубъл Смит е на път да прокара уникална ниша за себе си, публика, която ще излезе далеч отвъд верните почитатели на Толкин.
Като предполагаем експерт по творчеството на Толкин (все още получавам от време на време писма, калиграфски изписани на елфически език) и сценарист на анимационната версия на „Властелинът на пръстените“, чиито собствени творби са често и погрешно вмъквани в скоби в неговите, дълго време се чувствах отдалечен от Толкин.
Все пак книгата на Ноубъл Смит ме накара да поискам веднага да препрочета „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“ и да преосмисля непресторения, великодушен, весел и чувствителен начин на живот, които авторът напълно вярно разпознава и описва. „Мъдростта на Графството“ напомня на читателите, че нашият свят не е и не трябва непременно да бъде чак толкова откъснат от Средната земя, Графството и Празничното дърво. Не бих се поколебал да купя тази книга, да я подарявам на достойни приятели и да я държа до леглото си за безсънни нощи.
Питър С. Бигъл
Въведение
Когато бях хобит, открих Дж. Р. Р. Толкин. Всъщност бях дванайсетгодишно момче, доста дребно за възрастта си, и копнеех за приключения. Някой би казал хобитски приключения. Подобно на другите милиони читатели чувствах Средната земя, все едно съм пропаднал през портал в алтернативна реалност — реалност, която не искам да напусна.
Треперех над „Хобит“, жадно поглъщах „Властелинът на пръстените“, изучавах до последния детайл „Силмарион“: препусках през канона на Толкин със скоростта на Гандалфовия Сенкогрив. Когато филмът на Питър Джаксън дойде няколко десетилетия по-късно, много се радвах на настроението, което излъчваше. Неговите създатели тачеха книгите точно както и ние останалите.