Мъдростта на Графството ни казва: Добрият сън ни прави по-здрави, по-щастливи и намалява вероятността да си навлечем гнева на дракон.
Пета глава
Как да се оправяме с „Големите хора“
В Средната земя „Големите хора“ са една от многото раси, живеещи извън Графството, и са доста различен вид от хобитите. Те стърчат над хобитите както възрастни над деца. За обитателите на Графството големите хора често изглеждат застрашителни, слабоумни или просто озадачаващи.
Понякога на хобитите се налага да навлязат в земите на Големите хора и да се оправят с тях по техните правила например в човешкия град Брее на изток от Графството. Но събитията, разиграли се по време на войната за Пръстена, изцяло запращат хобитите сред тревогите на Големите хора и ги отнасят далеч-далеч от закрилата на тяхното любимо Графство38. От срещата им със зловещия Бил Папратак от Брее, през загадъчния Том Бомбадил, от суровия Бард от Езерния град до царствения и снизходителен Денетор от Минас Тирит, хобитите израстват и се променят след взаимодействието си с Големите хора. Въпреки изпитанията полуръстовете никога не се отричат от простоватата си доброта, чувството си за хумор и строгите си морални правила.
Въпреки че Гандалф е вълшебник, той прилича на човек, затова и в съзнанието на Билбо Гандалф е човек. Една слънчева сутрин Билбо веднага преценява този странен тип, който съмнително се шляе се пред вратата му. (Хобитите вярват, че човеците са слабоумни и шумни, и трополят насам-натам с грацията на гоблини. Нищо добро не следва, замесиш ли се с хора, затова народът на Графството обикновено страни от тях.)
Билбо бързо разбира, че на Гандалф може да се вярва, но и че той е ужасно загадъчен.
Хобитите са простодушни същества, до голяма степен може да прочетеш по лицата им всичките им мисли. Те не са способни да скрият нещо. Гандалф е от онези хора, които имат много тайни и скрити планове, и ако искаш да си им приятел, трябва да имаш предвид, че си на странен (но обикновено интересен) път.
Гандалф от своя страна е впечатлен как Билбо постоянно го изненадва със саможертвената си храброст. След като Билбо предава камъка Аркен39, за да успокои навъсения Бард и алчния крал на елфите от Мраколес, Гандалф го причаква в тъмнината и го изненадва, казвайки му каква чудесна работа е свършил. Вълшебникът, подобно на Билбо, не желае да види Торин и останалите джуджета обсадени на Самотната планина от армия негодуващи хора и гневни елфи. Понякога компромисът е най-доброто решение за измъкване от безизходно положение, свързано с Големите хора.
Елфите не са хора, но те пораждат същата несигурност у хобитите. Когато Фродо, Сам и Пипин, в началото на „Задругата на пръстена“, напускат Графството, те срещат елф на име Гилдор. Елфът е шеговито саркастичен, като за представител на своя народ, нарича хобитите „невежи“ и деликатно се подиграва на опитите на Фродо да говори елфически език. Но веднага, щом разбира, че са преследвани от Черните конници, Гилдор става сериозен и закриля хобитите, пазейки ги през нощта.
Когато Фродо му се оплаква, че хобитите вече не са в безопасност в собствената си страна, Гилдор му казва, че хобитите могат да се ограждат в Графството, но не могат вечно да държат отвън останалия свят. Гилдор е прагматик и песимист. Той е от онези типове, които се смеят сухо и ти казват, че си загазил, въпреки че ти вече много добре го знаеш. Но съветите на Гилдор са смислени. Мнозина от нас правят погрешни опити да се изолират в малък защитен свят, където им се иска да пренебрегнат случващото се наоколо. Но накрая Черните конници на света ще дойдат да ги търсят.
Том Бомбадил е също толкова мистериозен, колкото вълшебника Гандалф, и много по-откъснат от случващото се в Средната земя от елфа Гилдор. По някакъв начин обаче е най-добрата кръстоска между човек и полуръст: той е голям, добродушен и приятелски настроен хобит с жълти ботуши (но и хобит, женен за прекрасен, пеещ речен дух)40.
Том е единственото същество в Средната земя, върху което Пръстенът няма сила. Той не е нищо повече от дреболийка за този „човек“, който се нарича „най-стария“ в Средната земя и твърди, че е бил там още преди Големите и Малките хора. Хобитите и намеренията им са без значение за него. Той е като прекалено зает възрастен, който слуша с половин ухо как детето мънка за сложните правила на някаква измислена от него забъркана игра.
38
„Странно като новини от Брее“ е стар лаф на хобитите от изток. Странниците, преминаващи през Графството, са наричани „негодници“. А мистериозните скиталци години наред пазят Графството, без хобитите да знаят.
39
Камъкът Аркен, наречен още „Сърцето на планината“, е бял скъпоценен камък, намерен от джуджетата в центъра на Самотната планина, и е част от съкровището на Смог. Той блести като „снега под звездите и дъжд на лунна светлина“.