С малка помощ от хобита Мери Еовин поваля Предводителя на Черните конници и изпраща неговия порочен дух да излети от Средната земя право в Нищото. Тя го постига почти с цената на собствения си живот, но непреклонната Еовин не би пропуснала момента. Мери научава от нея повече от който и да е друг Голям човек какво е решителност и героизъм пред най-неравностойния противник. Това добре му помага, когато се налага да освободи своя собствен народ и да изгони пришълците от Графството най-лошата сбирщина Големи хора в Средната земя.
Мъдростта на Графството ни казва: Нека моралният ви компас ви води през света на Големите хора, и не правете компромиси със себе си.
Шеста глава
Премахнете правилата на Шарки
По време на Войната на Пръстена Фродо, Сам, Мери и Пипин всъщност се бият за нещо безценно за приятелството и любовта в Графството. Ето защо те са толкова съкрушени, когато се прибират след дълго отсъствие и откриват злия магьосник Саруман заедно с шайка Големи хора да се разпореждат из малката им страна. Саруман е наложил фашистки режим на силната ръка с единственото намерение да разруши Графството и така да даде урок на хобитите, да ги накаже за участието им в неговия разгром.
Хобитите живеят в егалитарно общество и дори най-бедният, като например стария градинар Майтапер от улица „Торбаланска“, има същите права и си тежи на мястото също така, както най-богатите, какъвто е прочутият Билбо Бегинс от Торбодън.
Те са създали свои приблизителни правила, така че всичко да работи, и имат колективно споразумение да продължават все по този начин. Фермерът, мелничарят градинарят и пазачът имат място в Графството и са част от него те са устойчива и самодостатъчна „нация“ от свободни хора, работещи и живеещи заедно, никога не се бият помежду си. Място, където най-важната сграда не е някоя институция, а кръчмата46.
Хобитите нямат правителство. Вместо това провеждат срещи, наречени „сборове“, където гражданите на Графството заедно обсъждат важни въпроси и избират временен лидер, наречен „кмет“. Те спазват няколко задължителни правила, идещи още от древността, когато са били поданици на крал, но последният от тези царствени Големи хора умрял преди хиляди години и хобитите не се притеснявали особено от липсата на монарх.
Те вярват в свободната воля, но притежават стабилни обществени споразумения и стари, стояли на времето традиции, които ги предпазват от конфликти. Хобитите имат сериозен морален кодекс, който включва дори отношението им към животните47.
Толкин създава Графството като прототип на Англия преди норманското нашествие от 1066 г., когато местното англо-саксонско население е живяло под формата на демократична монархия. Както в Средната земя, хората там живеели в региони, наречени „графства“, има ли „сборове“ и „кметове“. Повечето от тях били фермери. До единайсети век Англия просперирала, две поколения живели в мир, докато Уилям Завоевателя не доплувал през Ламанша, убил в битка англо-саксонския крал, подчинил армията му и наложил френските закони и език на победените местни жители.
Като момче Толкин този дързък момък участвал в училищен дебат, където се изказал против френското нашествие и последиците от това, сякаш бил някакъв алтернативен историк. В неговото въображение норманите губят войната срещу англо-саксонците и те запазват селския си начин на живот. По късно Толкин ще създаде Графството сърцето на Средната земя48.
Опитайте се да си представите Графството през очите на Толкин или през тези на хобита. Мястото е богато на природни ресурси: дълбоки гори, а между тях площи с плодородни почви, подходящи за насаждения. Там няма безработни и храната е достатъчно за всеки, склонен да прекара деня си в тежка работа. Мястото е сигурно, хобитите могат да се разхождат по тъмно от източния до западния край, без да се страхуват. (Хобитите не се избиват един друг или поне не през Третата епоха в Средната земя.) Те нямат армия, нито полиция, само дванайсет „ширифи“49, патрулиращи пеша през Графството главно за да наглеждат добитъка. Хората от Графството изповядват доволната максима: „Ако имаш достатъчно, не се нуждаеш от повече“. Бизнесът е семеен и се върти главно от занаятчиите, тези малки компании се наследяват от поколение на поколение и никой не вижда смисъл да ги разширява. Хората се съсредоточават върху отглеждането на храна (и изяждането ѝ), собственоръчно изработват вещите си и си живеят живота. Имат да си пушат пушилист и не се интересуват от никакви машинарии по-сложни от тъкачния стан и воденицата.
46
Едни от най-добрите кръчми, познати в Графството, са „Златният костур“, „Зеленият дракон“, „Плуващият дънер“, „Бръшляновият храст“.
48
Толкин посещава училище „Кинг Едуард“ в Бърмингам, Англия, тамошната училищна песен прокламира: „без контета и ленивци“.