Там цари пълно спокойствие. Ритъмът им на живот е необезпокояван от стотици години. Хобитите не се интересуват от случващото се извън Графството. Много рядко рискуват да отидат по далеч от града на Големите хора Брее на изток или до границата на запад. От там хобитите могат да прекарат поглед през живописните хълмове и да стигнат до морето. Ако месечината е изгряла, могат да зърнат елфическата кула на върха на Стражевите хълмове и да си припомнят старите времена, загадките от миналото, проблясващи в далечината.
Когато Фродо и приятелите му се завръщат в Графството след Войната на Пръстена, те са съкрушени от разрухата, която заварват. Кръчмите са затворени или превърнати на фабрики, дори „Зеленият дракон“ е опустял, а прозорците му са изпочупени. Къщите са изоставени или сринати със земята. Дърветата разсипнически отсечени. Грозни комини изпускат черен дим в небето. Хобитово се е превърнало в Детройт на Средната земя. За Сам това е по-ужасно от Мордор. Фродо му казва, че това е Мордор злонамереният Саурон е стигнал и до техния дом.
Саруман е изгубил крепостта си в Исенгард и своята армия от орки и сега властва над Графството заедно с банда негодници, които го наричат „Шарки“. Магьосникът е наложил волята си чрез серия официални заповеди. Така наречените „Правила на Шарки“. Ние имаме само бегла представа за тях, но според реакцията на завърналите се у дома хобити разбираме, че са безчетни и произволни злостен опит на зъл ум да наложи бюрократичен натиск върху автономни и свободомислещи хора50.
Според собственото си описание Толкин е анархист. Разбира се, той не е типичен революционер. Казал го е с ирония. Имал е предвид, че не иска „мъже с бакенбарди и бомби“ да управляват света, да налагат едносмислен начин на живот и приличие. В историите му може да забележите колко ненавижда деспотичните лидери. Сребролюбивият господар на Езерния град, архетип на задръстения бюрократ, е образцов негодник в „Хобит“. Той злоупотребява с фонда, събран да подпомогне гладуващите бездомници, избягали от изгорелия си град, и по този начин обрича сънародниците си на смърт. Денетор, трагичният персонаж от „Завръщането на краля“, е жадният за власт наместник на Гондор. Той така се е окопал, че вижда само как му се изплъзва властта, затова в ситуация на страхотна криза изоставя задълженията си, самозапалва се, „подобно на езическите владетели от миналото“. Дори тази помпозна смърт на наместника е вид стремеж51.
Магьосникът Саруман е автократ, стремящ се с всички средства към властта (тайно той си създава хибридна армия от орки и внедрява агента си Змийски език в Рохан). С хобитите постъпва още по-коварно. Той ги шпионира от десетилетия, още откакто Гандалф започва да се навърта около тези полуръстове. Когато взема властта в Графството, магьосникът е наясно, че единственият начин да пречупи тези щедри и мили хора е, като ги настрои един срещу друг трик, с който ги превръща в шпиони, сплетници и доносници. Най-лошото поведение той възнаграждава, а честността наказва. По този начин с помощта на няколко последователи подчинява голям брой хобити, хвърляйки противниците си в изолирани клетки, т.нар. „тъмни дупки“ в затвора на Хобитово.
Човек се чуди какво произвежда Саруман във всички тези фабрики, които изпускат черен дим и замърсяват малките потоци и езерца на Хобитово? Никога няма да разберем със сигурност. Вероятно просто изгаря всички дървета заради удоволствието да вдига пушек. Възможно е и да твори дяволско оръжие, което да продаде на противниците на Гондор да е създал малка оръжейна фабрика в Хобитово. Какъвто и да е случаят, Саруман & Сие е като зъл конгломерат, който се мести в някой хубав провинциален град, построява фабрика на реката, унищожава природните ресурси и отравя почвата и водата, докато не остане нищо друго, освен пуст лунен пейзаж.
Първата работа на Пипин, когато вижда безумните правила на Шарки, закачени на вратата на кметството, е с възмущение да ги стъпче на земята. После нарушава правило номер четири, като ги изгаря. Хобитите са паднали духом. Те са минали през болката и смъртта, за да стигнат до тази дивотия, до тези омразни постановления. Забранено пушенето на лула! Няма бира! Банда ширифи се карат и бълват „оркски приказки“. Какво се е случило в скъпоценната им страна?
Бил Папратак, едноокият мъчител на понита от Бри, е първият нашественик, когото срещат до току-що построената желязна порта, препречила моста на река Брендивин. Мери бързо преценява, че единственият начин да се разправи с глупак като Папратак е да употреби сила. Страхливецът побягва презглава. Но бандата убийци, на които другарите се натъкват в Хобитово, са значително по-агресивни и злонамерени от Папратак. Това подтиква хобитите към съгласувани действия: предвождани от Сам, Мери и Пипин, те трябва да ги убият, заловят и прогонят (не без жертви от народа на Графството). Това е кървава и насилствена малка революция, но и меланхоличен край на Войната на Пръстена.
50
Орките са създадени в дълбока древност от полубога Моргот, за да му служат в борбата му срещу елфите. Шарки е оркска дума и означава „старец“.
51
Бащата на Фарамир, Денетор, се самозапалва с палантира, или „виждащия камък“, в ръцете си. Казват, че ако някой след това погледнел в този палантир, виждал горящите ръце на Денетор.