Билбо е ужасен от чудовището и има всички основания за това. Драконите могат да хипнотизират, да замразяват с поглед и да изпепеляват с дъха си, преди някой да каже: „Бард стрелецът!“ При вида на толкова много злато хобитът е замаян и заразен от „ламтежа на джуджетата“. Също така, той иска да докаже на джуджетата, че е опитен разбойник, а не страхливец (както често го нарича Торин).
От десетилетия хората са привлечени от идеята за чудовище, пазещо несметни съкровища. Митът за дракона, който пази богатството си, е на повече от хиляда години и стига до староанглийския епос „Беоулф“60, от който Толкин заимства идеята за Смог. Той е голям символ на скъперничеството като дебел крал, излегнат върху златния си трон, докато поданиците му спят в сламата (или като големите компютърни компании, които си седят върху трилиони долари, докато работниците мизерстват в спартанските общежития към фабриките).
Не мислите ли, че има нещо отблъскващо в мисълта за дракон, легнал върху планини от злато? Вие правилно ще попитате: „За какво му са на чудовището всичкото това злато и скъпоценности?“ Богатството се губи при такова алчно, сребролюбиво влечуго! Но за нас, хората, златото може да бъде толкова смислено и полезно. Ние се нуждаем от това злато. То може да ни даде реална власт. Можем да си купим или направим всичко, което пожелаем!
Проблемът при един такъв начин на мислене е, че изравняваме богатството с щастието, а огромното богатство с пълно щастие. Шестицата от тотото в днешно време е равносилна на намирането на златно съкровище. Ако са верни историите за нещастията, сполетели печелившите от лотарията, дали спечелването на толкова пари не е проклятие вместо късмет? (Колко басейна можеш да си купиш?)
Какво ще направите, ако откриете съкровището на дракона? Аз вероятно ще се въртя наоколо като муха без глава, с претъпкани с монети и скъпоценности джобове и постоянно ще хихикам. Но докато джобовете ми все повече натежават, ще започна да се чудя: „Как, по дяволите, ще отнеса всичко това вкъщи?“
Драконът Смог изправя Билбо пред подобна главоблъсканица и кара горкия хобит да се завърти обратно на грубите си пети. Той подигравателно пита Билбо дали някога е обсъждал с джуджетата как смятат да изнесат от Самотната планина своите дялове от съкровището. Как смятат да го опазят от нападения? Билбо е хванат неподготвен. Никога не си е мислил как ще транспортира малка планина злато до Графството. Каква е вероятността да премине целия този опасен път, изпълнен „с войни и убийства“, и да се върне обратно? До този момент това пътуване на няколко пъти е щяло да му коства живота61.
Драконът просто изказва старата изпитана истина относно ламтящите за богатства. Треската за злато е толкова силна, че може да подведе всеки и да го принуди да върши какви ли не щуротии, за да се добере до златото. Но след като веднъж златото се окаже в ръцете ти, богатството може да не си заслужава неприятностите, които го съпътстват. Много хора си дават здравето и си развалят отношенията с околните, за да постигнат богатство. Други, още в началото на пътя си, направо се оперират от морални съображения, отхвърляйки етиката и емпатията в името на успеха си.
Владетелят на Езерния град е типичен пример за такъв човек. Алчният администратор незаконно присвоява средствата, събрани за реконструиране на изгорения от Смог Езерен град, бягството му в пущинака обаче го довежда до самотна гладна смърт (без съмнение дори тогава здраво стиска торбите със злато).
Смог, разбира се, действа самонадеяно, показвайки на Билбо своето съкровище, останалото е история, която Билбо описва в мемоарите си „Червената книга на Западната околия“. Когато Билбо и джуджетата влизат през секретна врата и откриват съкровището, на хобита всичко това вече му е омръзнало. Той не се вълнува особено от купчините злато и скъпоценности. За разлика от джуджетата, които не спират да ровят из скъпоценностите, Билбо 61 вече не е привлечен от богатствата. Той е готов да размени цялото това съкровище срещу чаша чиста вода от дървените паници на Беорн. Когато намира камъка Аркен, го пъха в джоба си само защото така му хрумва.
60
Стихотворението на Толкин „Съкровището“ (от „Приключенията на Том Бомбадил“, уж писана от Билбо) описва зала, пълна със съкровища, която обсебва всеки, докоснал се до тях. Златото не може да пее или да се усмихва като отдавна мъртвите елфи, които са го скрили там, така ни казват стиховете, следователно е безполезно.
61
Разходите за евентуалното му погребение също били включени в оригиналния договор на Билбо.