Цял живот така и не преодолях това чувство на щастлива изненада, щом открия, че и друг някой обича Толкин. Виждам книгата му по библиотеките на известни писатели, трудолюбиви фермери, успешни бизнесмени и проницателни компютърни специалисти. Всички тези мъже и жени споделят едно и също: обичат хобитите повече от всички други същества в приказките на Толкин.
Това е, защото има нещо в характера на хобитите (не в персонажите, наречени хобити), което ги кара да живеят в нас по дълбок и траен начин.
Толкин е създал Средната земя с ума си, но хобитите са мотивирани от сърцето му. Животът ни би бил по-добър, ако някои от чертите на тези весели, честни, непоколебими и трудолюбиви хора можеха да станат наши.
И точно това се опитвам да внуша с тази книга. Да покажа как навиците на хобитите и мъдростта на Графството може да бъдат уместни и за тези от нас, намиращи се извън Средната земя. Героите на Толкин може и да са измислени, но поуките, които извличаме от техните приключения, са учудващо реални и значими за нашия живот.
Къде е Графството?
Вярвам, че Толкин е първият историк на алтернативната реалност. Средната земя е толкова реална за професор Толкин, колкото и страната, в която живее. В своето въображение той се разхожда по хълмовете и горите на Графството, стои пред ослепителните огньове на Ломидол и дори се катери по удивителните стълби на Кирит Унгол.
Той посещава всички тези места наум и после ги описва с яснота, която малко автори притежават2.
Средната земя е изцяло в главата му. За щастие сега е и в нашите глави. Въпреки че средновековна Англия не е прототип на Графството, много от имената идват от англосаксонската ера. „Shire“ например е староанглийската дума за „графство“3.
Графството е осемнайсет хиляди квадратни метра горе-долу колкото щатите Върмонт и Ню Хампшир, взети заедно. За сравнение, Великобритания е пет пъти по толкова. Хобитово, където се намира Торбодън, е почти в самия център на Графството4.
Когато хобитите за първи път установили своето малко графство, около 3 хиляди години преди раждането на Билбо Бегинс, те били мигновено привързани към земята и развили това, което Толкин ще нарече „близка връзка със земята“. Добре би било да се каже, че те са до такава степен част от Графството, както почвата, камъните, реките и дърветата.
Първа глава
Колко уютна е хобитовата ви хралупа?
В живота си често съм чувал хората да описват уютните домове или особено удобни стаи и да казват: „Точно като хобитова хралупа“. Това е един от най-големите комплименти, които почитателите на Толкин могат да изкажат, защото става дума за място, където те биха искали да прекарат свободното си време, да четат книга, да си приказват, да ядат вкусни гозби или просто да си стоят и размишляват.
От първата страница на „Хобит“ Толкин словоохотливо и с любов ни въвежда в света на Билбо Бегинс (а и на Средната земя) и описва хобитовата хралупа. Неговите полуръстове без съмнение са същества, привързани към комфорта. Но те не живеят в показни имения или дворци от камък. Тези удобни къщи, вдълбани в хълмовете за максимална уединеност, са убежища с камина, приятно облицовани с дърво, добре зареден килер, пухени легла и прекрасни градини точно пред ниските прозорци5.
Адаптацията на Питър Джаксън показва Торбодън целия облицован в дъб, а тържествуващият огън разпръсква топлина. Кой не би искал да обитава толкова приветлива къща с нейните дърворезби, голяма кръгла входна врата и удобна слънчева и шарена кухня? Фактът, че в момента четете тази книга, означава, че най-вероятно сега се усмихвате с копнеж и си мислите: „Бих могъл да се пренеса там, преди да си изрекъл «Лодката на Дрого Торбинс»“6.
В „Хобит“ Билбо се намира в капан в двореца на елфическия крал, живее като невидим и самотен крадец без легло, което да нарече свое, и мечтае да се върне в скъпия си дом, да поседне пред камината с грейнала лампа на масата си. За него това е най-уютното. Топлина. Светлина. Спокойствие на духа.
Трябва да имаме предвид, че Билбо толкова бързо изхвърча от дома си, за да се срещне с Торин Дъбовия Щит и неговата банда джуджета, че забравя да си вземе носната кърпа!
Когато бях момче, се опитвах да превърна сивата си еснафска спалня в своя лична хобитова хралупа. От местния вехтошарски магазин си намерих един стар стол, подходящ за снимките на „Властелина на пръстените“. Наредих библиотеката си с втора ръка книги на Толкин, изровени по антикварните книжарници. Започнах да колекционирам лули втора употреба (уверявайки майка си, че са просто „за красота“) и си купих някакъв евтин тютюн на име „Боркум Риф“, сложих го в голям буркан с надпис „Пушилист“. Всеки път, когато отворех буркана, стаята ми се изпълваше с романтичната миризма (поне така си мислех тогава) на Торбодън. Тази стая беше моето убежище, въпреки че вероятно миришеше като канцеларията на някой синдикат.
2
От 1930 до 1947 г. Дж. Р. Р. Толкин и семейството му живеят на Нотмур Руд № 20 в Оксфорд. В работната стая на тази къща Толкин пише „Хобит“ и почти цялата книга „Властелинът на пръстените“.
3
Графството е разделено на четири части, наречени „околии“ — („farthings“, отново дума, идваща от староанглийския): Източна, Западна, Северна и Южна. Хобитово се намира в западната част.
4
Фуков край, откъдето идва прочутата фамилия Брендифук, е като малка суверенна страна и „официално“ не е част от Графството. Намира се на източния му край и граничи с река Брендивин от едната страна и със Старата гора от другата.
5
В някои части на древна Британия, хората от неолита са живеели във вкопани в земята къщи, наречени „къщи-дупки“, издълбани във вътрешността на хълмове. Възможно е те да са вдъхновили хобитовите хралупи на Толкин.
6
Дрого Торбинс е бащата на Фродо. Той и майката на Фродо — Примула — загиват в инцидент с лодка.