Това са последните дървета, които виждат по пътя си към Съдбовния връх. В Мордор дървета няма, само драки и храсталаци същите инвазивни растения се ширят и по нашите земи след сеч. След унищожението на Пръстена Сам и Фродо изпадат в безсъзнание край начупените склонове на Съдбовния връх. Спасяват ги орлите, които ги отвеждат далеч отвъд пустите земи73. Първото, което вижда Сам, след като се събужда, е красивата корона на дърво, огряно от дневната светлина. Той се чувства прекрасно и казва: „Слънчеви лъчи по листата!“
Сам се е върнал в света на живите. Върнал се е в света на дърветата.
Мъдростта на Графството ни казва: Чуйте съвета на ентите и никога не действайте необмислено, но като тях бъдете бързи, когато защитавате онова, в което вярвате.
Девета глава
Куражът на полуръстовете
В Пролога към „Властелинът на пръстените“ Толкин пише, че хобитите не са войнствен народ. Обитателите на Графството в цялата си история са участвали съвсем рядко в битки (и това било много отдавна), но никога не им се е случвало да водят войни помежду си. Всички налични оръжия в Графството са или украшения за камините им, или събират прах в музея на Графството74.
Как успява Графството, в тази миролюбива атмосфера, да излъчи едни от най-сърцатите воини, взели участие във Войната за Пръстена? Може би защото хобитите воюват не за слава и не от кръвожадност, а заради любимите си другари.
„Има зрънце кураж пише Толкин, скрита (вярно, надълбоко) в сърцето на най-дебелия и боязлив хобит, което чака една последна и съдбоносна заплаха, за да покълне.“
Смятам, че всеки носи такова „зрънце“ в себе си, което просто чака подходящите условия, за да се съживи. Ние се оприличаваме на Билбо, защото той реагира на ужасяващите събития по същия начин, по който бихме реагирали и ние: с откровен страх! В началото на „Хобит“ не бихме нарекли Билбо смел. Фактически той е страхлив дори и по стандартите на хобитите, разтреперва се, и то винаги в най-неподходящи моменти, а това изпълва с недоволство храбрите и закалени в битки джуджета.
Подобно на по-старите ергени, Билбо е безкрайно рутиниран в грижата за себе си: в ядене, пиене, пушене на лула и пр. Той е забележително мързелив (поне за забързаните магьоснически стандарти), обсебен от приготвянето и наслаждаването на всяко от многото си хранения през деня. Главните му занимания са да поддържа чисти и вчесани гъстите къдрави косми по краката си, а портата на Торбодън лъсната, че да грее на слънцето.
В живота ни всеки от нас познава по някой такъв човек. Ерген без особени отговорности, обладан от ежедневните си домакински занимания. Вещите им се превръщат в техни въображаеми деца, а те са толкова неподготвени и притеснени, когато някой нахлуе в личната им територия така, както бандата джуджета на Торин се натриса в дупката на Билбо, че това предизвиква хаос в ежедневието им (няма да споменавам опитите на Билбо да изчисти, съпроводени с толкова много „Моля“, „Благодаря“ и пр.)75.
Та защо Гандалф избира Билбо да се присъедини към приключенията на джуджетата? Дали случайно вълшебникът преминава покрай Торбодън и ей така му хрумва да остави знак „Г“ като „Гандалф“ на кръглата врата на Билбо? Вероятно вълшебникът следи развитието на Билбо, и въобще на хобитите, през целия им живот. Има нещо в хобитите, което се харесва на Гандалф. Вероятно заради онова тяхно „зрънце“ кураж.
В първата част на пътуването им до Самотната планина Билбо е ужасна компания. Той постоянно хленчи заради трудностите по пътя. „Стомахът ми стърже като празна торба“, оплаква се той на Торин. И не само това! В името на дървената тояга на Бикогласния той си мисли как вкъщи е сезон за пикник и как щял да бере къпини! (Къпиненият Билбо Бегинс не е точно разбойникът, готов да се вмъкне при дракона убиец, добре че са козинявите му крака)76.
За първи път Билбо показва безстрашието си, когато Торин и компания са хванати от гигантските паяци в Мраколес. Без да се замисли, Билбо убива първото си чудовище паяк с черна кръв и в прилив на гордост кръщава малкия си елфически меч със звучното хобитовско име „Жилото“77. След това съвсем сам атакува безбройната армия от паяци, убива купища от тях, докато освобождава приятелите си, после отбранява зашеметените от отровата джуджета, докато не им гарантира сигурност. Това е истински героична проява!
73
Орлите отнася Фродо и Сам в Итилиен – източната провинция на Гондор. След като Арагорн става крал, той отстъпва този регион на Фарамир и жена му Еовин.
74
Музеят в Графството, или Домът на матомите, се намира в град Голям Дълбалник, близо до Хобитово. Билбо позволил да изложат там митрилната му ризница за няколко години.
75
След приключението на Билбо с джуджетата той ги кани да го посетят по всяко време, но да имат предвид, че чаят се сервира в четири часа.
76
Билбо е горд родственик на Бикогласния Тук, който измислил играта на голф, като отсякъл оркска глава с дървена тояга и я запратил в една дупка.
77
Жилото било направено от елфически майстор от Гондолин хиляди години преди Билбо да го намери в тролската пещера.