Сетих се за разговора ни, преди да отида на това пътешествие, бях ѝ казал, че не искам деца на този етап от живота си, защото ще се лиша от скъпоценната си свобода. Тя се разплака, отвърна, че не може да повярва какъв съм егоист. Тогава се зачудих как съм го мислил тогава. Какъв идиот съм бил. Естествено, че исках деца от нея! Не исках да умра сам в някаква тъмна дупка под водата. Това ли беше краят на историята ми? Ако е така, би било жалко.
Доста странно, но не бях се паникьосал. Това щеше да изконсумира целия ми въздух и да ме убие. Напротив, аз дишах спокойно, докато опитвах да се освободя. В крайна сметка (след няколко от най-дългите минути в живота ми) измъкнах се и се залутах на сляпо, докато в един момент не видях синьо петно в далечината, бележещо края на пещерата. Щях да доживея да видя какво е истински кураж: моята амазонка воин ми роди две деца.
Подложих се на това опасно гмуркане заради тръпката ми за приключения. Но когато някой изпълнява заповед с ясната представа, че ще загине, в това има една особена доблест. Фродо отпътува към Мордор с мисълта, че никога няма да се върне отново в Графството. Той е като войник от първите смъртоносни редици. Сам е също толкова смел. На петдесет мили от Съдбовния връх той осъзнава, че никога не ще успеят да се върнат обратно в Графството. След като надеждата му за оцеляване окончателно го напуска, той става още по-корав. Чувства, че все едно „се е преродил в същество от камък и желязо“ и нищо в Мордор не може да го уплаши. Има пътища назад, но Фродо и Сам никога не поемат по тях. Единствената възможност за тях е да продължат напред към целта си.
В един момент, изкачвайки стъпалата на Кирит Унгол, те спират да си починат. Сам е в типичното си оптимистично настроение и се чуди в какво приключение отново ще се набъркат. Как ще свърши историята им? Дали някой ще разбере и ще му пука ли какво се е случило с тях? Най-добрите истории за Сам са тези с щастлив край, но понякога те не са и най-интересните. Според мен това е една от най-добрите сцени във „Властелинът на пръстените“ отразяването на история в историята.
Фродо казва на Сам, че със сигурност един от главните герои в историята ще бъде „Смелият Сам“. И той остава смел до края, докато катастрофата не се оказва евкатастрофа81 и кулата на Саурон е разрушена.
Когато някой усеща трудности или преживява ужасен момент от живота си, независимо дали е в бизнес средите, или наистина се бори за оцеляване на бойното поле, човешко е да си помисли дали на някого му пука за него, дали някой разбира страданието му. Истински смелите винаги продължават напред подобно на Сам, и Фродо е с ясното съзнание, че може никой да не научи историята им и през какво са минали. Истинската награда е да посрещнеш трудностите и да израснеш като човек.
Мъдростта на Графството ни казва: Във всеки от нас има зрънце кураж, което чака подходящия момент да покълне.
Десета глава
Градината на Майтапер
Полуръстовете силно се интересуват от градинарство, но не само за да си набавят пушилист. Следователно, както може да си представите, една от най-престижните професии в Графството е тази на градинаря82.
Главният градинар на Билбо е Старика Майтапер83, който се обръща към него с уважителното „господарю“ и съветва Билбо по важните въпроси относно отглеждането на зеленчуци, главно картофи. Както драконите обичат препечени джуджета, така хобитите обичат сварената грудка.
Повечето от храната, която Билбо яде, е от неговата собствена земя, а Старика върши цялата тази важна работа заедно със своя син и чирак Сам. Билбо напуска Графството след сто и единайсетия си рожден ден и заживява в Ломидол. Но преди да напусне, той дава на Старика няколко подаръка: два чувала с картофи, нова лопата и някакъв мехлем за ревматизма, който без съмнение е хванал след десетилетно бъхтене в градината на Билбо!
След като Фродо продава Торбодън и напуска Графството с Пръстена, Сам тръгва с него под претекст, че ще се грижи за градината в новата му къща в Щурчов дол във Фуков край. Когато отиват в Лотлориен, на елфическата кралица Галадриел ѝ е ясно, че Сам е градинар. Тя веднага усеща у него дарбата му да отглежда насаждения84.
Както казах по-рано, Графството и неговите обитатели са идеализирана версия на ранна средновековна Англия и нейните поданици. През този период хората живеели в малки къщи, направени от дърво и измазани с кал, пясък и глина85. Тези древни къщи, подобно на хобитовите, били заобиколени от градинки. В тях фермерите можели да отглеждат собствената си храна, а съседите им отглеждали други насаждения в общата земя.
81
„Евкатастрофата“ е термин, измислен от Толкин, идва от две гръцки думи и означава „добро бедствие“.
82
В книгата „Тютюнът от Графството“ на Мериадок Брендифук пише, че най-добрите сортове тютюн са „Дълголист“, „Стария Тоби“ и „Юнски звезди“.
83
Старика прилича на главен градинар от викторианската епоха, който има също толкова важно място в дома, както икономът. Старика се грижи за градината на Билбо цели четиридесет години.
84
Преди да напусне Лотлориен, Сам получава специален подарък от елфическата кралица: малка кутия със сребърен елфически вълшебен прах. Кутията е във формата на буквата „Г“, като Галадриел, но тя му казва, че може да идва и от „Градина“. В кутията има почва, в която диша силна магия, и семена от малорн – великолепните дървета в Лотлориен.