Сам е любимият персонаж на Толкин, който го нарича „скъпоценният“ сред хобитите. Някои биха казали, че той е истинският герой във „Властелинът на пръстените“. В творбите на Толкин има и други сърцати градинари, такъв е едноименният герой от неговата творба „Фермерът Джайлз от Хам“, добродушен градинар (точно като Сам Майтапер), който се впуска в страхотни приключения.
В „Задругата на пръстена“ Старика фактически провежда разговор с един от Черните конници и смелият стар хобит застава срещу ужасното същество, вместо да побегне и да се свре в дупката си, както биха постъпили много от човеците. Старика вероятно би се уплашил повече от вредителите по картофите, отколкото от водача на Назгулите.
Нека направим една въображаема обиколка на хобитовата градина и видим какво основно има в нея. Средата на август е. Представете си, че стоите пред малка, ръчно изработена дървена врата, през нея се вижда огрян от слънцето двор с ниска дървена ограда. Отваряте вратата и влизате под градинска беседка, покрита с вита лоза ако се протегнете, ще я стигнете. Не сте виждали по-едро и сочно грозде, защото това е „Великата година на плодородието“ годината след падането на Саурон. На влизане в градината ви облива слънчева светлина. На всяко квадратче от градината нещо зрее: лехички с картофи, овощни дървета с клони, натежали от ябълки и круши, които се изпълват със сок на слънцето, лилаво-червено цвекло се подава от почвата, а високите слънчогледи са обърнали лицата си към слънцето.
В далечния северен край на градината се вижда тухлена стена. Овощните дървета са посадени така, че да поглъщат топлината от тухлите. Били са необходими години на градинарите да ги поддържат и отгледат в тези им интригуващи форми. По този начин те дават много повече плодове, защото абсорбират максимума от слънчевата енергия.
Навсякъде се чува веселото жужене на пчелите. Пчелите са неразделна част от селския двор. Тези насекоми дават мед на градинарите (Толкин много държал на меда в чая си) и в същото време играят една от най-важните роли в градинарството те опрашват всички растения. Градинарят отглежда пчелите си в няколко обърнати големи сламени кошници86. Навсякъде има саксии, целите лехи със зеленчуци, дори в пукнатините на тухлената стена цветята и билките са напълно разцъфтели. Докато зеленчуците зреят, билките цъфтят, този цъфтеж осигурява на пчелите цветен прашец и нектар.
Тук в плевене и поливане градинарят прекарва почти целия си ден. Следобед пуска пилетата си в градината, за да изядат вредните насекоми и да наторят. Любопитна врана леко си поклаща главата и приятелски грачи, докато двойка червеношийки ровичкат из земята, но винаги държат под око мързеливата котка, която се препича на слънце и ближе опашката си.
По-късно през деня, градинарят сяда с гръб към горещата тухлена стена, хапва си филии топъл хляб, наслаждава се на бирата и лулата си. Заглежда се в небето и се усмихва, защото се сеща за прочутите цветни кръгчета, които прави Гандалф, когато пуши.
Нали звучи очарователно?
Първия път, когато помагах да се направи градина, бях на двайсет и нещо. С жена ми току-що се бяхме оженили и наехме стара къща точно зад един паркинг. Задният ни двор беше с големината на малка спалня, целият обрасъл в трева. Взехме позволение от хазяйката ни (миниатюрна жена хобитов тип, наричахме я „госпожа Подсмрък“, защото през цялото време подсмърчаше) да превърнем това неизползваемо пространство в градина.
Всичко, което посадихме в тази малка градина, все едно беше поръсено с вълшебния прах на Галадриел. Имахме огромни брендивински домати (засадени в чест на река Брендивин, разбира се) и дебели сладки тиквички. Имахме вкусни марули и достатъчно босилек, за да си направим дузина вечери с песто. Всичко беше толкова лесно. Просто изплевихме, разровихме почвата, обогатихме я с компост от местния разсадник, засяхме семената и поляхме. Идея си нямахме какво правим. Но бяхме на път да създадем нашата първа селска градинка малко късче от Графството87.
През Втората световна война британците, канадците и американците са насърчени да си направят малки овощни градинки, за да си подпомогнат домакинствата, това става по инициатива на практичния президент Рузвелт, който си направил такава в Белия дом. Хората разкопали градините си и си засадили зеленчуци. През войната почти петдесет процента от производството на зеленчуци в страната идвало от тези градинки88.
87
На сайтовете uprisingorganics.com и territorialseed.com можете да си поръчате автентични сортове семена, не генномодифицирани, като например домати „Брендивин“.
88
Една година след като Първата дама госпожа Мишел Обама направи през 2008 г. зеленчукова градина в Белия дом, броят на домашните зеленчукови градини в САЩ се увеличи с двайсет процента.