През Втората световна война Толкин прекарвал доста от времето си в градината, отглеждал и пилета, въпреки че изпитвал затруднения да намери дърва и пирони, за да им построи кокошарник. В момента е модерно да се гледат пилета в града (понякога и патици), а другаде в градски или полуградски условия се учат как да отглеждат пчели, за да добиват мед и пчелен восък.
След рухването на Съветския съюз през 90-те Куба остава без внос на дизелово гориво и големите ферми остават без поддръжка. Населението на Хавана две трети от населението на Куба изведнъж се оказва в голяма нужда от храна и много бързо се ориентира към градското земеделие. Триста хиляди вътрешни дворове, градинки и поляни за отрицателно време са превърнати в овощни градини. По-малко от десет години след това Куба използва наполовина по-малко дизел за същия брой население, а земеделието ѝ е без пестициди и изкуствени торове. В земеделската работа са върнати воловете, които осигуряват безплатна тор.
Нека имаме предвид, че хобитите се грижат собственоръчно за градините си или с помощта на копитни животни. Най-използваните машини в техния край са описани от Толкин в началото на „Хобит“: водениците и ковачниците.
Опитайте се да си направите малка градинка и вижте колко доволни ще се почувствате, когато видите току-що прекопаната земя, чакаща да я засадите. Тогава ще разберете защо Сам продължава да мечтае за градината си в безплодния сух Мордор. (Инструкции за това, как може да си направите собствена хобитска градина, ще намерите в края на тази книга.)
След като Графството е освободено от Саруман, Сам се захваща да оправи нещата. За него това означава да накара насажденията да поникнат. Старика често обича да казва на Сам: „Където има живот, има и надежда“. Умният хобит Сам използва магическия прах, подарък от Галадриел, и го посипва из цялото Графство. Той посажда малорн на мястото на унищоженото празнично дърво и търпеливо чака до пролетта. Фиданката, която пониква, е толкова здрава и расте толкова бързо, че почти веднага изскача от земята с яко сребърно стъбло. Там ще има ново празнично дърво. Място, на което да се радват на живота. Жителите на Графството са толкова свързани със земята, че няма нищо по-важно от съживяването на природата.
За щастие, ние нямаме нужда от магия, за да накараме нещата да растат. Може би все пак е добре да погледнем назад и да преоткрием старите работещи техники. Нека си задържим добрите неща, които ни поддържат здрави, като денталната медицина и ваксините, но да оставим настрана пестицидите и генномодифицираните храни и насаждения. Трябва да преосмислим прогреса, като се вслушаме в поуките от Графството.
В Послеслова към „Властелинът на пръстените“ се казва, че след като Сам се жени за Роузи Памуксън, те променят фамилията си. Наричат се „Градинарови“ и оставят дълга и известна следа в историята на Графството с труда и способността си да карат всичко да расте и с приятелството си с природата.
Мъдростта на Графството ни казва: Да вечеряш със зеленчуци от собствената си градина е по-вълнуващо от магьосническо вълшебство.
Единайсета глава
Да ходиш като хобит
Хобитите обичат да ходят. Те биха кръстосвали цялото Графство, за да си откраднат ябълки от определено дърво или за да пият първокласна бира. Имат късмет, че са се родили със съвършените за целта крака с големи ходила, предпазени от гъсти косми, защото в различните приключения из Средната земя им се налага да прекосят хиляди километри89.
Преди да се включи в унищожаването на Пръстена, Фродо става известен в Графството с обширните си скитания. (Той получава тази любов към „броденето“ още като момче от чичо си Билбо.) Фродо би се отдалечил в гората и по хълмовете, надалеч от дома си, само заради удоволствието от скитането. После младият хобит започва да се чуди какво има отвъд границите на картата, а изследванията му го отвеждат далеч от дома. Фродо започва да мечтае за високите планини разходките му разпалват неговия вътрешен свят и жаждата му за приключения90.
Всеки, който се е разхождал из Уорикшър, Англия, сред красотата на лятото, знае как изглежда Графството в действителност, защото тази местност разбужда въображението на Толкин като дете. В „Сърцето на Англия“, както наричат местността, има обществени пътеки, продължаващи с километри из красивата природа. Те преминават покрай ниви, където на слънце съхнат грамадни бали сено; по хълмове, където лениви понита пасат тревата около древните дъбове; покрай полусрутени зидове от каменни плочи без хоросан; покрай горички, изпълнени с птича песен; и накрая отвеждат в някое селце с приветлива кръчмица. Така би трябвало да изглежда през очите на Фродо една разходка из неговата любима страна.
89
Разстоянието между Хобитово и Съдбовния връх (според Атласа на Средната земя) е над 3000 км – няколкостотин километра повече от разстоянието между Лондон и Рим.
90
Звездите, които Фродо наблюдава по време на нощните си пътувания, са същите, каквито са и на небето над нас, Толкин само им е дал различни имена. Например съзвездието Орион е наречено „Меч в небето“.