Много лекари ще ви кажат, че най-полезното физическо натоварване за хората е ходенето. Но как стана така, че станахме роби на колите си? Средностатистическият американец прекарва почти час в колата си на път за работа и обратно. За това време повечето хора в добра форма могат да извървят близо десет километра. Трудно е да се придвижваш безопасно на някои места, на които дори няма тротоар. Тротоарите са рядкост и почти изчезват от градоустройствените планове след Втората световна война. Ето защо американците са толкова безпомощни без мощните си машини на колела.
Хобитите живеят в свят без коли, влакове или смехотворни средства за транспорт като онези моторизирани двуколки, на които се возиш прав. Скъпо е да се отглеждат коне (дори в Графството), те се използват главно за разораване или да теглят каруци. Така че най-добрият начин за придвижване е пеш91.
За един хобит е нищо да извърви петнайсет, че и повече мили за един ден. Много от нас са слушали историите на бабите и дядовците си, как се е налагало да ходят няколко мили в едната посока до училище и как се гордеят с факта, че си протривали обувките! Дългите преходи вече не са ежедневие в нашето общество.
За хобитите ходенето е вид изкуство. В техните разходки има стил, те са ритуал. Обикновено си служат с щеки за ходене92, (много подходящи за брулене на ябълки от дърветата и за пазене на равновесие при ходене по стръмни скали). От Толкин знаем и че обичат и да си тананикат, докато се разхождат, а след дълга разходка са още по-развълнувани от мисълта за топлото огнище, добрата вечеря и удобното легло93.
Когато Фродо, Сам и Пипин напускат Хобитово и поемат към Фуков край, те подхващат старата „песен за път“, която е толкова стара, колкото са и хълмовете. Билбо е написал думите за тази мелодия, а Фродо я пее на приятелите си. Песента разказва за удоволствието от това да отидеш на пътешествие из природата, да се наслаждаваш и откриваш красотата ѝ и да ходиш на места, на които никога не си бил преди това.
Хобитите не са единствените, които обичат да скитат из Средната земя. Хората от Брее наричат Арагорн „Бързоход“ заради навика му да ходи пеш на дълги пътешествия. Скиталецът е отличен ездач, но предпочита да ходи пеш, защото така забелязва неща, които никога не би видял, яздейки. Това го имам предвид всеки път, когато се разхождам с жена си. Когато съм в града, гледам колкото се може да се придвижвам пеш. В големи градове като Ню Йорк, Лондон, Париж и Бомбай се натъквах на невероятно изненадващи неща, които нямаше да видя, ако бях на задната седалка на такси или в подземното метро.
Ходенето не е просто освежаващо упражнение, то е полезно за вашето здраве. Също така действа възстановително на психиката. Когато осемте другари (без един сражаващ се с балрога вълшебник) пристигат в Лотлориен след ужасните преживявания в Мория, едно от нещата, които правят, за да се възстановят, е да се разходят из сребърната гора и с блаженство да разглеждат сребърните листа на дърветата. Преди години, като младеж, Арагорн крачел замислен из същата тази гора и срещнал прелестната Арвен Вечерницата, която също била излязла да се поразтъпче. Точно тук той се влюбил в жената, за която в крайна сметка щял да се венчае. Човек никога не знае какво ще му се случи по време на разходка в гората!
Том Бомбадил е друг известен любител на ходенето от Средната земя. В „Приключенията на Том Бомбадил“ той е описан как се шляе по цели дни из ливадите, играе си с пчелите и обут във високите си жълти кожени ботуши, се „надбягва със сенките“.
След като Том Бомбадил спасява хобитите от Стария Върбалан, той хуква обратно по гористата пътека толкова бързо, че дори полуръстовете не могат да го стигнат. Когато на сутринта се събуждат в къщата на този странен тип, старият Том току-що се е върнал от разходка из местните хълмове, като някакъв страхотен маратонец, който не пропуска сутрешния си джогинг.
Гандалф също си пада по ходенето. Сред елфите той е известен като Сивия странник прочут и неуморен скитник. Почти през цялото време Гандалф е на път, стиснал в ръка тоягата си. Фактически в онази странна сутрин вълшебникът е на разходка, почуква по вратата на господаря на Торбодън и забърква Билбо в приключение.
91
Фродо и неговите приятели (покрай тях и Бързоход) извървяват средно по 35 км пеша в прехода си от Хобитово до Ломидол.
92
Преди Фарамир да пусне Сам и Фродо от Итилиен, той подарява на двама им лебетрон – тояга за ходене от дърво, което носи вълшебството „да намираш и да се връщаш“. Със своята тояга Сам отблъсква Ам-гъл близо до бърлогата на Корубана, което доказва, че тя става и за бой.