През годините разбрах, че не съм единственият, силно копнеещ за своя собствена хобитова хралупа. Това желание, колкото и абсурдно да е, се отнася за много от нас, ентусиастите на тема Графството. Някои хора са успели да си направят своя собствена версия на Торбодън, Саймън Дейл от Великобритания например си го е построил и заслужено обитава Хобитово. Къщата му е наполовина зарита в земята на уелската провинция и цялата е построена от местни материали: камъни и дърво от околната гора.
От покрива се събира вода за градината, а хладилникът се охлажда от въздуха7.
Има едва няколко места в приключенията на полуръстовете, които предлагат удобството на дома и Графството: вълшебният Ломидол със своите шумолящи дървета, меки легла, пеещи елфи и денонощни поетични дни; къщата на Том Бомбадил, удобно настанена в гората до клокочещата река Бързоструйка, в допълнение със Златоронка, очарователната дъщеря на Речния крал; дървената къща на Беорн със своите безкрайни запаси от меденки, медовина и прислуга от дресирани животни, които ходят на два крака. Всички тези места, въпреки странните си обитатели, имат нещо общо. Подобно на хобитовите хралупи, те са сигурни, топли, удобни и пълни с хубава храна. Това е домашната обстановка, в която да починеш и да се възстановиш преди дългото пътешествие, това са места, свързани с естествения начин на живот, което ги прави почти част от обкръжаващата ги среда.
Модерните домове са в остър контраст с хобитовите хралупи, ние ги превръщаме в склад за евтини вносни боклуци, които след кратко ползване изхвърляме, както и всичките си други отпадъци. За много от нас светът навън е това, което виждаме през прозореца на колите си, в поредното задръстване на път към херметично затворените ни офис сгради. Разпростиращата се урбанизация е „оркификация“8, тя превръща градовете в обширни и грозни корпоративни домове за продан.
Всичко отвън и вътре в хобитовата хралупа трябва да е ръчна изработка. Трябва така да е направено, че от месинговата дръжка в центъра на голямата кръгла входна врата, до глиненото канче в кухнята и стола пред камината, всичко да се ползва до живот. Кога станахме толкова безпомощни, че забравихме да се учим как да поправяме най-обикновени неща? Защо не очакваме подобен род устойчивост и качество в нашия живот?
Има начини за промяна. Интернет сайтове като makezine.com показват на хората по целия свят как собственоръчно да направят забележителни полезни неща; instructables.com ще ви научи стъпка по стъпка как да построите и поправите неща, на които сте смятали, че не сте способни. Онлайн магазини като „Етси“ позволява на стотици хиляди занаятчии по целия свят да продават своите ръчно изработени стоки (от мебели до дрехи и железария) на милиони купувачи. Тези занаятчии изработват невероятни неща от рециклирани и „надциклирани“ материали9.
Преди седемдесет години Толкин възроптава до каква степен машините сякаш доминират над света. Навсякъде той вижда отсечени дървета, за да се построят на тяхно място грозни гаражи, бензиностанции и фабрики. (Представете си как би се почувствал днес.) Той пише по-голямата част от „Властелинът на пръстените“ през Втората световна война в къщата си в Оксфорд, докато бойните самолети, поели към Европа, реват над главата му. Представя си, че Молох трябва да е надделял като господар на света10.
Толкин често пише на сина си Кристофър (най-важния читател на историите му), веднага след като набере на машината си част от „Властелинът на пръстените“, му я изпраща: по онова време Кристофър служи в Кралските военновъздушни сили. В писмата си до него Толкин описва малките удоволствия от живота в Оксфорд. Също така му разказва за простите изпитания и премеждия в поддържането на дома. Четенето за рутинни събития, когато си далече от дома, е също толкова интересно, като да четеш за възвишеното11.
От първа ръка Толкин вижда ужасите на механизираната война, служейки в окопите на Франция през Първата световна война. Подобно на хобитите във „Властелинът на пръстените“, той се завръща от опустошението на фронта в променен свят, на всичко отгоре в него вече никога няма да ходи един от най-добрите му приятели. Десет години след световната война, той започва на празен лист да пише началните редове, изплували в главата му, на „Хобит“. Така е роден първият хобит, герой не по своя воля, напуска обичания си дом и се завръща от велико приключение вече променен. Всички ще сме късметлии, ако през живота си имаме шанса да изживеем неочаквано приключение, а после да намерим пътя си назад към удобния ни и безопасен дом. Понякога единственият начин да оценим дома си и обикновените му радости е да сме били за известно време далеч от него.
7
Саймън Дейл строи нов вид къщи, част от проекта „Ламас“, те са екокъщи със слабо замърсяване на околната среда, намиращи се в Пъмброкшир, Уелс. Това е сплотено общество, а жителите му сами си отглеждат храната, събират дъждовна вода, а домовете им са ръчно изработени, много приличат на онези в Графството.
9
Упсайклинг е процес, при който боклуците и ненужните продукти и материали се преработват в нещо с по-голяма ценност и значение за околната среда.
10
Молох е древен бог, който може да бъде задоволен единствено с жертвоприношение на деца.
11
За първи път книга на Толкин излиза под редакцията на Базил Блакуел, собственик на най-известното оксфордско издателство. Издателство „Блакуел“ за първи път публикува Толкин през 1915 г., като включва поемата „Гоблин фит“ в антология, наречена Оксфордска поезия. По това време Толкин е едва двайсет и три годишен.