Лутиен спасява Берен от огнения дъх на дракон, изсмуква отровата от раните му и прави серенада на мръсния стар Моргот, с която го приспива, та Берен да извади Силмарила от короната му. От своя страна Берен получава стрела в гърдите и губи ръката си, защитавайки Лутиен от сладкия върколак на Моргот.
И всичко това, за да се оженят.
Когато Берен умира от раните си след втората битка с върколака, Лутиен издъхва на място от скръб. Душата ѝ отлита към кралството на Мандос съдията на мъртвите. А Мандос решава, че гласът ѝ е толкова хубав, та ще върне Берен и Лутиен към живота! Арагорн използва този безпрецедентен любовен романс като аналогия за своята любов към Арвен Вечерницата и остава верен на елфическата си любима дори когато Еовин, девата-воин от Рохан, показва с множество страстни погледи, че би му позволила „да я заведе в конюшните на Елдорас“. Арагорн обаче я отхвърля. Той си мисли за брак в Минас Тирит110.
Както виждате, героите на Толкин са моногамни. Претендиращите за истинска любов в Средната земя трябва да преминат през безброй ужасни перипетии, преди да достигнат до щастието. Истинската любов за тях е като меча Нарсил, изкован наново в огъня ударите на чука го правят по-здрав. Колко от нас се отказват от връзка само защото виждат малка спънка или недостатък в партньора си? Влюбените на Толкин имат сърцата и решителността на воини, винаги верни на любовта си въпреки раздялата, самотата и изкушенията.
Влюбих се още първия си ден в колежа. В мига, в който я видях, изпитах същата луда радост като Берен, когато съзрял Лутиен на елфическата поляна или като Арагорн, когато зърнал Арвен, или като Сам, когато за пръв път видял Роузи.
Едно от първите неща, които направихме с приятелката ми, бе да прочетем на глас в стаите си в общежитието „Властелинът на пръстените“. И ако смятате, че сме били двойка невинни пиленца, сте напълно прави. Но, изглежда, невинността в наши дни изчезва. Бихте ли искали част от нея да се завърне в живота ни? Аз бих.
Друга любовна история във „Властелинът на пръстените“, също толкова дълбока като на Берен и Лутиен и на Арвен и Арагорн, е платоничната любов на Сам към Фродо. Той е готов на всичко, за да остане с приятеля си, дори да жертва собствения си живот, за да помогне на Фродо в задачата му да унищожи ужасния товар на Единствения пръстен. Обичта на Сам е по-силна от проклятието на Пръстена, тя му дава сили да влезе в напълно неравностойни битки, да се вмъкне в кула, пълна с побеснели орки, и да се справи с един ужасен малък психопат, обсебен от Пръстена.
Както казват, любовта може да те подтикне да извършиш лудости.
Тогава защо за нас е толкова трудно да открием истинската любов, която са открили и Толкин, и неговите герои Берен, Арагорн и Сам? Ако сме женени, защо е толкова трудно да се предпазим от отегчението към партньорите… да останем верни? Дали бракът е поредната жертва на нашата епоха, епохата на еднократната употреба? Защо не можем да се радваме на вечно семейно щастие като Том Бомбадил и неговата невяста Златоронка, които си живеят като двойка готини хипита от незапомнени времена, хапват си, правят любов и се цамбуркат с весели песни в река Върбоструйка111?
Навярно сме прекалено преситени или придирчиви, или просто много ни мързи, за да задържим любовта си. За пример са ни браковете на известните личности и невярващо клатим глави, когато семейният им живот се провали заради изневяра или досада. Може би е по-добре да вземем за пример личния живот на Толкин, той да ни е еталон за истинска любов.
Толкин е на осемнайсет, когато среща Идит в колежа. Заради религиозните различия помежду им настойникът на Толкин ги принуждава да стоят разделени (той е католик, тя протестантка). Но Толкин не се отказва от надеждата си, че ще бъде с нея. При пълнолетието си я моли да се омъжи за него. След като са сгодени в продължение на три дълги години, най-накрая сключват брак в навечерието на Първата световна война След няма и три месеца Толкин вече служи на Западния фронт, докато у дома Идит се измъчва от мисълта, че той може да бъде убит. Но те преживяват всички тези изпитания, живеят дълго и щастливо заедно и създават семейство.
Според мен едно от най-страхотните неща във „Властелинът на пръстените“ е, че това епично приключение с титанични обсади, демонични твари, зли магьосници, армии от призраци и грамадни, говорещи войнствени дървета в крайна сметка завършва с един човек, който се прибира в къщичката си, слага дъщеря си на скута си и въздъхва дълбоко. „Е, върнах се“, казва Сам и това е последното изречение в книгата112.
110
Арагорн и Арвен се женят в деня на лятното равноденствие и техният брак продължава сто и двайсет години, до смъртта на Арагорн. Синът им е наречен Елдарион.
111
Том Бомбадил и Златоронка са безсмъртни и вероятно, заедно със Саурон, са най-старите жители на Средната земя. Следователно и бракът им е най-дългият в историята на този свят.
112
Дъщерята на Сам Роза се жени за сина на Пипин – Фарамир, кръстен на неговия многоуважаван гондорски приятел.