В „Завръщането на краля“ Сам показва забележителна способност да прощава. След като спасява Фродо от Кирит Унгол, обзетият от безумство Фродо под влиянието на Пръстена избухва яростно срещу приятеля си и го обвинява, че се е опитал да му го открадне. Щом се съвзема, Фродо моли за извинение, а Сам само обърсва сълзите в ръкава на ризата си и прощава на своя приятел. По-късно, когато Фродо не е способен да ходи от изтощение и не може да помръдне и сантиметър повече, Сам го качва на гърба си и го понася като свое дете по стръмните сипеи на Ородруин120.
След като хобитите прогонват нашествениците от Графството в „Завръщането на краля“, те си устройват спокоен живот. Сам се жени за Роузи и двамата се настаняват в Торбодън, за да се грижат за Фродо, който продължава да страда от старите си рани (и физически, и психически). Той е като ветеран от Първата световна война, който страда от травмите на окопа. Фродо обаче се чувства късметлия. Той знае, че в цялото Графство няма друг хобит, който да се радва на такива грижи. След Войната на Пръстена Мери и Пипин прекарват дните си в „шляене“ по пътеките, в песни, в смях и в увлекателни разкази. Но най-вече се прочуват с „чудесните си празненства“. В крайна сметка навярно най-голямата заплаха за Саурон не са рицарите, а връзките на обичта, които не позволяват на хобитите да изоставят своите приятели в мрака и отчаянието.
Мъдростта на Графството ни казва: Звезда да сияе над часа на срещата с нов приятел и да озарява сетне дългия път на вашата дружба121.
Петнайсета глава
Празничното дърво
Празничното дърво е гигантско дърво малко на юг от Торбодън и ни става известно покрай прочутото празненство на Билбо за неговия сто и единайсети рожден ден, което събира стотици хобитови семейства от цялото Графство да отбележат неговия и на племенника му Фродо празник.
Дървото е изключителен екземпляр, с дебел ствол и в ярки есенни багри изразителен символ на престижната позиция на Билбо в Графството. Около дървото е опъната гигантска шатра, обграждаща платнена беседка, фенери са закачени на всички краища. Точно под това дърво, преди да надене Единствения пръстен и завинаги да изчезне от Графството122, Билбо изнася известната си прощална реч.
Когато Фродо и приятелите му се завръщат в Торбодън след Войната на Пръстена, откриват, че дървото е отсечено и гние край пътя. Това е една от последните злостни постъпки на магьосника Саруман, подобно на Мелкор, който умъртвява Двете дървета във Валинор123. Саруман иска да унищожи всичката радост в Хобитово. Най му прилича да унищожи дървото символ на рождените дни.
Сам е толкова разстроен, че избухва в плач. В неговите очи това е по-ужасно от опустошения Мордор. Но той не губи време и бързо засажда на негово място онова сребърно семенце, дадено му от Галадриел124. Разберете, че рождените дни са много важни за хобитите. Те имат свой уникален начин да ги празнуват. Вместо да получават подаръци, те дават. Казано ни е, че всеки ден от годината някой хобит в Графството има рожден ден, следователно хобитите получават подаръци всеки ден от годината. Това е техният начин да отпразнуват живота.
Имайте предвид, че хобитите не дават големи подаръци. Вместо това те даряват повторно подаръчета, наречени матоми — неща, търкалящи се из претъпканите им хралупи. Думата идва от староанглийското име за съкровище, дарявано на воин за изключителни заслуги в битка. В древни времена, много преди Войната на Пръстена, хобитите били принудени да се борят за оцеляване в опасния свят, който ги заобикалял. Но в началото на „Властелинът на пръстените“ всички древни артефакти събират прах в Дома на матомите (това е нещо като музей в Графството).
В тази епоха на Средната земя за хобита матом може да е някаква храна или нещо полезно, например дреха. Подаръкът вече символизира приятелството, а не бойната слава. Когато твърди, че е получил Пръстена като подарък за рождения ден, Ам-гъл светотатства над този хобитов акт на щедрост. Сто и единайсетият рожден ден на Билбо е голямо събитие, с песни, танци, игри, фойерверки и достатъчно храна за едва ли не цялото Графство. Всеки, който е гледал филмовата адаптация по „Задругата на Пръстена“, знае как изглежда хобитовото празненство. Но какво ще кажете за едно малко по-задушевно празненство125?
121
Мери и Пипин отпътуват за Гондор, за да бъдат с Арагорн, и малко след това умират. Погребани са от двете страни на последното ложе на краля в новата гробница на Минас Тирит, тъй като старата е изпепелена от лудия Денетор.
122
В края на „Властелинът на пръстените“ Билбо е на сто трийсет и една години, и успява да надживее с една година известния Стар Тук.
123
В началото на времената Двете дървета във Валинор осветяват света. След като злият полубог Мелкор ги унищожава безмилостно, боговете подаряват на света слънцето и луната, за да светят на обитателите на Средната земя.
124
Силата на Галадриел идва от вълшебния ѝ пръстен „Нения“, подарък от елфическия ковач Келебримбор; мощта му е ограничена от Единствения пръстен.
125
Фродо продължава традицията да празнува своя и на Билбо рождени дни (разбира се, без присъствието на любимия си чичо) всяка година след онзи славен сто и единайсети рожден ден.