Шестнайсета глава
Да пееш като хобит
По „Властелинът на пръстените“ лесно може да се направи бродуейски мюзикъл, защото почти всеки обитател на Средната земя е готов изневиделица да запее: от любимия ни баладист скиталец, през заклинащата могилна твар, до хора на дългокраките енти. Единствените същества, които не пеят, са орките (но сигурно щяха да крещят хевиметъл парчета, ако можеха).
Въпреки това хобитите са най-увлечените певци. Те обичат да пеят за веселби в самия момент на веселбата. Разхождат ли се, ще подхванат „пътна песен“, тананикат „песен за баня“, докато търкат косматите си крака, или разпускат с „кръчмарска песен“, докато надигат халба с бира. Те обичат да изразяват с песен радостта си от живота.
Очевидно песните са много важни при Толкин. „Силмарилион“ от който научаваме митологичната основа на Средната земя започва с космична мелодия. Небесните духове, наречени Айнури, първите чеда на бог Илуватар, напяват заедно в красива хармония, изпълвайки Пустошта със своята музика. Но полубогът Мелкор, най-силният сред тези същества, не желае да пее с останалите и създава собствена, дисонантна песен, с която заглушава и смълчава останалите. Накрая влиза в музикално съревнование с Илуватар нещо като „дуел на китари“ под небесния купол.
В „Хобит“ Билбо е очарован от джуджешката песен и това е една от главните причини да поеме на приключение към Самотната планина. Човек не би очаквал от дружина твърди като кремък джуджета да се проявят като музиканти. Но Торин и спътниците му свирят в Торбодън със собствени инструменти, които вадят от кадифените калъфи: арфи, цигулки и флейти. Представете си как банда зли Ангели на ада превземат дома ви и после изведнъж подхващат фолклорни песни!
Джуджетата пеят обсебващата песен за Самотния връх поетичен разказ за блестящо злато и искрящи скъпоценности, и беснеещ дракон. Спящата страст за приключения у Билбо внезапно се запалва и той осъзнава, че иска „да носи меч вместо тояжка за ходене“. Когато си ляга, в ушите му още звучи джуджешката музика, която може да покори душата на хобита по-силно от всякакво магьосническо заклинание. Неговите сънища са „неудобни“, тоест пълни с копнеж, който надхвърля простичкия му живот в Графството. Всички ние сме изпитвали нещо подобно. За мен това беше The Unforgettable Fire на U2 — албум, напълно различен от всичко, което бях чувал дотогава. Направо ме отвя. Тази плоча беше пълна с истории: човешките права и величието на природата, бурна любов и пристрастяване. Дори заглавието имаше смисъл препращаше към трагедията в Хирошима. Текстовете на песните затрогваха младежката ми душа. Това беше поезия. Накара ме да чета книги, да изляза без страх в света и да открия нещо за себе си. Кога за последен път музиката е направила това за вас129?
Билбо няма много за какво да пее на път към Самотния връх, а и джуджетата никога повече не използват инструментите си. Но този хобит, толкова непоетичен, преди да поеме на това приключение, се завръща у дома с душа, пълна с поезия. Когато двамата с Гандалф се отправят обратно към Графството, Билбо започва да рецитира своето известно стихотворение „Започва път от моя праг“.
Когато и да се върна от пътешествие, особено ако съм пътувал надалеч и задълго ме е нямало тези думи звучат в ума ми. В тази песен са някои от най-прекрасните стихове, писани някога за съблазните на пътя. Тя е за страстта към приключения, но и за удоволствието да се върнеш пак вкъщи. На по-дълбоко ниво може да бъде мислена като песен за смъртта и пътешествието на душата, което продължава дори след като животът е приключил. С джуджетата тръгва един прекалено подреден и праволинеен хобит, но в Торбодън се завръща трубадур. Билбо прекарва остатъка от живота си в съчиняване на песни и стихотворения130.
Когато бях на двайсет и две, буквално изгубих способността си да говоря и пея. Трябваше да претърпя болезнена реконструктивна операция на лицето си, за да коригирам генетичен дефект, и ми отне близо година да се науча отново да употребявам устата и челюстта си. Месеци наред бях на практика ням. Лицето ми така се промени, че аз трудно се разпознавах в огледалото, а приятели от детинство ме подминаваха на улицата, без да ме познаят.
Едно от нещата, които запазиха разума ми през тези тъмни за мен времена, беше „Властелинът на пръстените“. Отново и отново се утешавах, препрочитайки книгата. За да забравя болката и унижението, съпровождащи това временно обезобразяване. Четенето на Толкин беше за мен като общуване със стар приятел, като приятен разговор — разговор, който не можех да проведа в реалния си живот.
129
Няколко хеви метъл групи вземат имената си от „Властелинът на пръстените“, включително „Gorgoroth“ и „Burzum“ (и двете думи идват от езика на Мордор).
130
Произведението на Толкин „Приключенията на Том Бомбадил“ съдържа песни и стихотворения, уж писани от Билбо и Сам (включително и една, наречена „Земеслон“, която сигурно идва от перото на онзи запален по земеслоните градинар).