Виждал съм как силата на приятелството спасява някого от товара на Съдбовния пръстен. Мой скъп приятел от детството затъна в депресия и се пропи до смърт. Загрижените му колеги се намесиха. Приятелят ми попадна 145 в програма, организираща съвместно изкачване на планини с други зависими; и макар че това беше предизвикателството на живота му, с всеки достигнат връх духът му се избистряше по малко. Той целият се промени към по-добро: здравето, външният вид, чувството за хумор. Той преоткри удоволствието от живота, чистото удоволствие да застане на връх четирихилядник, знаейки, че е свободен.
Алтернативата на това, да захвърлиш своя товар, е да заприличаш на Ам-гъл, обсебен като наркоман от някакъв вид пръстен В Торбодън се налага Гандалф да проведе своята малка терапия, когато кара Билбо да остави съкровището си и да се освободи, прехвърляйки товара си на Фродо.
На свой ред Фродо почти изгубва душата си по пътя за Съдбовния връх. На края на пътешествието всички добри спомени са изтрити от съзнанието му. Той не може да си спомни вкуса на храната, на водата, усещането на трева под краката си. Засмукан е от Сауроновото „огнено колело“. Накрая, стоейки на самия ръб на кратера, той не може да захвърли Пръстена. Поставя го на пръста си с намерението да го задържи завинаги. Добре че е проявил милост към Ам-гъл същество, чийто ламтеж за „безценното“150 го е подчинил още по-силно, отколкото Фродо. Само това спасява хобита да не се провали в своята мисия и да не стане нов Ам-гъл.
Милият градинар Самознай Майтапер също е податлив на силата на Пръстена, създаваща илюзия за величие у онзи, който го носи. Сам взема пръстена, след като Фродо е отровен от Корубана, с намерението да го спаси от попадане му в ръцете на Врага. Скоро след това Пръстенът започва да поражда „диви блянове“ у скромния хобит.
Той си се представя като един вид супергерой151 на Средната земя. Вижда се като притежател на божествена сила, позволяваща му само с едно махване на ръката да върне обратно към живота природата на Мордор. Въпреки това неговото „чисто хобитово чувство“ надделява. Той разбира простата истина: няма силата да носи такъв товар. Сам знае със сърцето си, че всичко, от което се нуждае в живота, е да бъде свободен човек със своята собствена малка градинка.
Мъдростта на Графството е вкоренена в Сам.
Тези от нас, които живеят извън Графството, все по-трудно намират сили да овладеят стремежа си към власт и одобрение. В това отношение ние, хората, сме удивителни оптимисти. Как иначе да си обясним, че разни хора се кандидатират за високи държавни постове, за които са напълно неквалифицирани, или че разни бездарни човечета развяват интимния си живот по телевизията и охотно приемат прозвището „звезди“? Аз също съм усещал вкуса на заблудата. Когато бях тийнейджър, спечелих престижен конкурс за драматурзи и моята творба се игра в алтернативен театър в Ню Йорк. Израснах в малък град, на две преки от мен живееше актьорът Кайл Маклоклан152 (току-що беше излязъл филмът „Синьо кадифе“, в който играеше) и си въобразих, че хората от нашия квартал са абонирани за славата. След като пиесата ми се игра и получих одобрителни рецензии, дойде покана от легендарното издателство „Самюъл Френч“ да издадат творбата ми. През един златен септемврийски ден излязох от офиса им, стискайки първия си договор в ръка, чувствах се, сякаш Ню Йорк е в краката ми и Артър Милър трябва да внимава! Вървях си щастливо по тротоара на Четирийсет и пета улица, репетирайки си наум речта за наградите „Тони“, когато от една тясна уличка изведнъж на пътя ми изскочи бездомник. Хвана ме за двете ръце и усетих пиянския му дъх в лицето си. Каза ми: „Хей, хлапе, можеш ли да ми дадеш някакви пари? Пиша пиеси, ама нещо не ми върви“.
Предполагам, че трябваше да му купя сандвич и да го питам какво се е объркало в кариерата му. Можех да науча важен урок за живота в театъра. Но не го направих. Вместо това в ужас побягнах, все едно виждах духа на бъдещия провален драматург. След този първоначален успех моя пиеса никога повече не се игра. Без значение колко пъти опитвах. Провалът ми като драматург ме измъчваше с години и вгорчаваше живота и кариерата ми, та често си мислех за онзи нещастен Ам-гъл на улицата, който бе изрекъл прокоба над моята театрална кариера. Накрая намерих удовлетворение като писател и човек на изкуството, но по много различни начини. А като драматург? Не. Един ден най-сетне захвърлих това желание като зъл пръстен в кратер от лава и го наблюдавах как се разтапя.
150
Гандалф разбира, че Билбо е заробен от Пръстена, когато хобитът го нарича „безценно“, точно както Исилдур и Ам-гъл го наричат преди това.
151
В съня на Сам той е наричан „Самознай Силни, Героят на епохата“ и размахва пламтящ меч.
152
Повече известен с ролята на Агент Купър в култовия сериал на Дейвид Линч „Туин Пийкс“ — бел. Wizard