Понякога Съдбовният пръстен е нечие чуждо бреме, стоварено върху твоя живот, да го носиш. Боромир е доблестен мъж с чисто сърце. Във всяка друга история той би бил сред героите153. Бащата на Боромир обаче е Денетор, мъж покварен от безумната жажда да сложи Пръстена и да го използва за себе си. Денетор стоварва на Боромир тежката задача да донесе Единствения пръстен в Гондор, без значение на каква цена. А цената е загубата на чест. Боромир я плаща, когато се опитва да отнеме Единствения пръстен от Фродо. Той знае със сърцето си, че Пръстенът е зъл, но желанието му да направи баща си горд и „лудостта“ обземат душата му. Ако някой, когото познаваме или обичаме, е обладан от някакъв ламтеж или лош навик, това още не означава, че трябва да го оставим да опетни собствения ни живот. Животът си е само твой и не би следвало да е продължение на нечии чужди амбиции или отражение на чужда слабост. Имаме силата позитивно да насочим мислите си и да решим как най-добре да оползотворим времето си. Начинът да направим това е със съсредоточени усилия да обуздаем отрицателните желания и да подсилим положителните.
Обитателите на Графството са много по-щастливи от нас. Нашият съвременен живот е толкова объркан и изпълнен със съмнения в сравнение с техния. Хобитите поправят неприятните ситуации или лошото си настроение с конкретни мерки. Ако бяхте хобит, страдащ от наднормено тегло, някой от приятелите ви би ви подарил тояжка за ходене и с усмивка би ви казал: „Хайде да отидем на дълга разходка до Горски дом“. Ако мразиш работата си в мелницата, където работиш за онзи негодник Тед Пясъчкин, някой може да ти предложи да отвориш своя собствена мелница по-нагоре по реката. Графството е свободна страна, нали така? Нямаш пари? Започни да работиш в собствената си градина, защото е цялата в бурени! Не можеш да спиш през нощта? Имаш нужда от повече ходене и градинарство. Нещо ти тежи на сърцето? Потърси приятелите си и им кажи за проблемите си. Магическият Съдбовен пръстен прогаря джоба на велуреното ти сако?
Иди да го разтопиш.
Мъдростта на Графството ни казва: Носете своя Съдбовен пръстен само толкова, колкото смятате за необходимо. В подходящия момент го хвърлете в огъня и се освободете от тежестта му.
Деветнайсета глава
Светлината на Еарендил
В „Задругата на Пръстена“ Галадриел дава на Фродо специален подарък, преди той да напусне свещения лес на Лотлориен. Това е стъкленица, съдържаща светлина от звездата, наречена Еарендил. Фродо и Сам на няколко пъти по време на пътуването си през Мордор използват тази вълшебна светлина, за да се спасят от опасностите в мрачните дълбини на демоничната Сауронова страна. Еарендил е смъртен мъж, живял през първата епоха на Средната земя, над десет хиляди години преди събитията от „Властелинът на пръстените“. Толкин пише за него в посмъртно публикуваната му сага „Силмарилион“. Еарендил е смел моряк, отплавал до Безсмъртните земи, за да търси помощта на Валарите в борбата с Моргот (този паднал Валар и господар на младия Саурон). На носа на кораба си е закрепил един от прочутите Силмарили154. Накрая Кралицата на звездите поставя Еарендил в небесната твърд превръща го в небесно тяло, и така светлината от оцелелия Силмарил сияе като светлинен сигнал за всички на Средната земя155.
„Звездата“ Еарендил отговаря на нашата планета Венера най-ярката звезда на небосклона след Слънцето и Луната. В продължение на хиляди години тя е част от нашата собствена митология, точно както е и за хобитите и другите обитатели на Средната земя. Подобно на Венера, Еарендил свети толкова ярко, че всъщност може да хвърля сянка през нощта. В зависимост от позицията, която заема в орбита около Слънцето, той може да променя състоянието си на вечерна или утринна звезда156.
Митовете за Еарендил са включени в първите бележки на Толкин за Средната земя, писани преди приблизително сто години. Историята за този мъж, превърнал се в звезда, е зрънцето, от което израства цялата вселена на Толкин, създадена във време на голяма тревога за нейния автор, когато завършва образованието си и знае, че веднага щом стане това, ще трябва да отиде на фронта. Над него е надвиснала кланицата в окопите и той намира убежище във фантастичния си свят. Продължава работата си по митологията за Средната земя, докато се възстановява от окопна треска във военната болница, след като е освободен от полева служба157.
153
Боромир язди сто и десет дни от Гондор до Ломидол сам, въпреки опасностите, за да търси съвет от Елронд. Това не е малък подвиг през Третата епоха.
154
Силмарил: една от трите мистични скъпоценности, изработени от елфа Феанор. Те съдържат свръхестествената светлина на Двете дървета от Валинор. Моргот ги открадва и ги отнася в Средната земя, където ги инкрустира в желязната си корона.
155
Валарите са толкова покъртени от молбата за помощ на Еарендил, че се съгласяват да изпратят армия в Средната земя, която да нападне Моргот. Той е заловен и духът му бива прокуден отвъд границите на сътворението.
156
Други небесни тела в Средната земя са Плугът (Голямата мечка) и червената звезда Боргил (Бетелгейзе).
157
Окопната треска се причинява от въшки. Симптомите ѝ са висока температура, болка в очните ябълки и в краката. Още двама известни писатели лежат в болница през войната заради тази болест: А. А. Милн и К. С. Луис.