За такъв набожен католик и вярващ християнин, Толкин показва забележително въздържание да не включи собствената си религия в Средната земя. Няма и едно споменаване на думата „Господ“ нито в „Хобит“, нито във „Властелинът на пръстените“. Това е една от причините, поради която историята е толкова популярна по света: въпреки сложната митопоея158 Толкин не се опитва да натрапи на читателите теологията.
Все пак митологията на Толкин има богоподобни същества. Това са Валарите, ангеличните деца на единствения бог Илуватар. Валарите са благословени с дара на възкресението, те могат да връщат към живот в Средната земя собствените си творения. Елфите, ентите, джуджетата, хората и дори хобитите всички са „изобретени“ от Валарите, подобни на екип от обезумели разработчици на компютърни игри, които пълнят с население The World of Warcraft.
Светлината на Еарендил е и символ на прозрението. Когато Галадриел завежда Фродо до своето предсказващо бъдещето огледало, те застават под светлината на звездата, която е толкова ярка, че те хвърлят сенки по земята. Внезапно Фродо вижда пръстена на ръката ѝ, светещ толкова силно, все едно звездата Еарендил „е слязла да си почине на ръката ѝ“. Тогава Фродо разбира, че тя носи един от Трите пръстена, които Саурон прави за елфите. Галадриел му обяснява, че унищожението на Единствения пръстен, на който се подчиняват елфическите пръстени, би довело до унищожение на елфическата сила в Средната земя. Фродо импулсивно ѝ поднася Пръстена. Галадриел е изкушена от това „предложение“ да вземе „Великия пръстен“, както тя го нарича. В един от най-внушителните монолози на Толкин Галадриел си се представя като господарка на Пръстена, всички хора на Средната земя се прекланят пред нея с „любов и отчаяние“, като пред някоя страховита богиня. Галадриел бързо разбира, че изборът ѝ ще доведе до бедствие, и осъзнава, че Валарите току-що са я подложили на последно изпитание. Когато звездата на Еарендил засиява над главата ѝ и озарява нейния лик в отразения ѝ пламтящ пръстен, елфическата кралица буквално е озарена от мъдростта на Еарендил. Тя осъзнава желанието си за безкрайна власт и приема, че сега трябва да последва нов път.
Защо ни е толкова трудно да постигнем просветление в собствения си живот? Много от нас решително тръгват по пътя на самопознанието, но накрая се оказват още пообъркани, отколкото са били в началото. Или може би намираме някого, който да ни покаже важни истини, но се оказва, че този някой служи на собствените си цели. Често онези, които търсят просвещение, получават присмеха на този свят, който цени единствено богатството и властта.
Над вратата на Делфийския храм в Древна Гърция бил изсечен надписът „Опознай себе си“159. Самонаблюдението било важно за атиняните. Те чувствали, че наистина познават себе си. За известно време били господари на света и направили революционни открития в областта на изкуствата и науката. После обаче атиняните вкарали обществото си в безсмислена война със Спарта, съсипали „златния си век“ и изгубили независимостта си за близо двеста години.
Чувствате ли се, сякаш наистина се познавате и знаете мястото си в обществото, в което живеете? Или се чувствате като лодка, подхвърляна от вълните на морето? Лутате се насам-натам в преследване на нещо (или някого), от което не се нуждаете наистина? Истинският въпрос е: какво наистина ви прави щастливи? Можете ли да постигнете това щастие, без да пречите на себе си и на околните? Какво ще стане, ако поставим високите ценности и качество на живот пред видимия успех и се опитаме това да стане, като опростим всичко в ежедневието си? Това върви срещу интуицията ни, но такова е разбирането сред жителите на Графството. Както е написал поетът Уърдзуърт деветдесет години преди Толкин да се роди: „В получаване и харчене прахосваме мощта си“.
Стъкленицата, която Галадриел дава на Фродо, е напълно свръхестествена. Това е кристален съд, съдържащ вода от скъпоценното ѝ огледало — вода, наситена с вълшебната светлина на звездата Еарендил. Фродо и Сам откриват, че светлината може да бъде активирана от определени думи на елфически език: думи, които сами, магически изникват на устните им. Стъкленицата, подсилена чрез тези заклинания, възвръща към живот, държи настрана Корубана, ужасява орките, разпръсква вкаменяващото заклинание на каменните пазители пред портите на Кирит Унгол.
159
Други два надписа от храма в Делфи са: „Дай обет и бедата веднага ще те сполети“ и „Нищо в излишък“.