В най-мрачните си моменти в Мордор в голото поле Горгорот, когато изглежда, сякаш приключението им ще продължи завинаги, подобно на „вечен тъмен кошмар“, Сам и Фродо бягат в халюцинациите и сънищата си, представят си как са се завърнали в слънчевото Хобитово. В тази изгубена земя, където Съдбовният връх бълва черен дим в небето и дори звездите са замъглени през нощта, Сам никога не изпуска стъкленицата на Галадриел. Той я носи на шията си сияен символ на добрина и надежда, пълна противоположност на злия Съдбовен пръстен, който Фродо е сложил на златната си верижка и той тежи на шията му като воденичен камък.
Когато Сам и Фродо достигат до Съдбовния връх и всичко изглежда ужасно и безнадеждно, Сам вижда как черните облаци на Мордор се разтварят и в процепа блясва звезда. Нейната красота поразява сърцето му и внезапно той се изпълва с надежда само при вида на тази единствена звезда.
Преди години бях изпълнителен копродуцент на филм за разграбването на археологическите паметници в Ирак след нахлуването на американците. Човекът, който стоеше зад този проект, мъж на име Майка, беше отвлечен от въстаници, заплашващи да го екзекутират. Когато годеницата му ми се обади и ми каза какво е станало, се почувствах, все едно някой ме наръга в корема. Никога през живота си не бях усещал такава слабост и безпомощност. По време на това изпитание много нощи стоях навън, вгледан в звездите, чудех се как моят колега, смел и честен мъж, можа да се озове в такава беда. Обикновено небесният безкрай ме кара да се чувствам незначителен. Но в онзи период звездите ме караха да се чувствам свързан с всички останали, там някъде, които се надяваха и се молеха за живота на Майка.
На всички ни би била от полза стъкленицата на Галадриел, това шишенце с магически уловена звездна светлина, която може да освети тъмните моменти от живота ни. Животът може да бъде изтощителен, ужасяващ и сърцераздирателен. Всеки, който е губил любим човек, пострадал е в злополука или е боледувал, или е оставал без работа, познава дълбокото отчаяние, което скрива от очите ти слънцето и звездите и прави целия свят да изглежда като безкраен мрак, безкраен кошмар.
Аз съм изживял своите загуби, изпитания и затруднения и всяко едно от тези предизвикателства ме е водило по своята мрачна вита пътека, изпълнена с мъка и тревога. Но както казва Старика Майтапер: „Дето има живот, има и надежда“. Просто трябва да продължаваш напред, докато накрая не видиш светлина в тунела.
Майка, режисьорът на документалния филм, след десет дни в плен беше освободен. Никога няма да узнаем как стана така. Може би заради молбите за милост, отправени към похитителите от годеницата и сестра му. Може би заради влиянието на ислямските ходжи, на които разказахме за алтруистичната работа на Майка в Ирак. Така или иначе, той бе освободен и този ден беше един от най-щастливите в живота ми. И нито животът, нито хората, които го обичат, ще бъдат някога същите.
Когато се прибира в Торбодън след Войната на Пръстена, Фродо се опитва да се върне обратно към подредения си живот в Графството. Но за носителя на Пръстена вече нищо не е същото. Спасил е Графството, но не за себе си. Той с радост гледа как Сам се жени и спретва дом с Роузи Памуксън, дори става кръстник на първото им дете160. Но за нещастие Фродо никога не се възстановява от множеството си наранявания. Той е пронизван от моргулски кинжал, отравян от гигантски паяк, пребиван от орки и изтерзан от мъчителното носене на Единствения пръстен. Неговата измъчена душа може да бъде изцелена само при извора на целия живот в Средната земя във Валинор. Ролята, която е играл в низвергването на Саурон и неговата зла сила, му спечелва рядката възможност да се пренесе в дома на боговете.
Фродо приключва своето описание на Войната за Пръстена и връчва „Червената книга на Западната околия“ на Сам, който сега е собственик на Торбодън. Носителят на Пръстена се отправя към Сивите заливи (елфическо пристанище на сто и петдесет мили западно от Графството) на своя любим кон наречен „Бързоход“ в чест на неговия приятел, понастоящем крал Елесар. Там Фродо заедно с Гандалф, Галадриел, Елронд и Билбо, се качва на бял кораб и отплава към Безсмъртните земи161.
Сам, Мери и Пипин наблюдават как корабът бавно изчезва в сивата мъгла на хоризонта. Фродо стои на носа на кораба и заради приятелите си, като последно сбогом, вдига в ръка стъкленицата на Галадриел. Кристалният съсъд проблясва за сетен път: светлината на Еарендил символ на упоритата надежда, решителността и мъдростта, които никога няма да повехнат.
160
Еланор, първородното дете на Сам и Роузи, е кръстено на бялото цвете, растящо в Лотлориен.
161
Потайният майстор, изработил кораба им, е старият елф Кирдан, същият, който е работил и върху кораба на Еарендил в дълбока древност.