В „Хобит“ стържещият стомах на Билбо постоянно напомня за обширното, така обичано килерче, изоставено в Торбодън. Това е все едно да направите с кола пътешествие из страната заедно с кисело десетгодишно момче, което постоянно мърмори, че е гладно.
С какво толкова храната на Графството се услажда на хобитите? Та това са си най-обикновени неща за ядене. Но понякога най-непретенциозните неща, приготвени по правилния начин, са най-вкусни. Кога за последно сте яли филия домашно направен хляб с домашен конфитюр? Честно ви казвам, това е най-вкусното нещо (да използвам израза на Гимли), което сте яли в Средната земя или на тази земя. Всичко, което сега ядем, е преработено, разводнено и омешано така, че да ни забаламоса с „естествени овкусители“. Загубили сме усет за реалност и честност, за хобитско. Когато се храним във верига за бързо хранене, вероятно ядем храната на орките13.
Толкин казва, че се идентифицира с хобитите повече, отколкото с другите персонажи в творбата си. Защо ли Толкин е толкова завладян от храната? Може би кошмарните месеци, прекарани в безплодната пустош на окопите през Първата световна война (вероятно доста наподобяващи земите на Саурон и Мордор), са го накарали да оцени значението и красотата на добрата храна. Подобно на повечето войници на фронта, той е разполагал с дневна дажба от малко хляб и сирене, и малко варени зеленчуци. Той прекарва няколко месеца в лечение на окопна треска в болница в Англия, където на пациентите поднасят храни, като така приятно звучащата „студена попара“ или изпълващия устата ви със слюнки „крем от желиран телешки бульон“.
Или може би заради недостига на храна през Втората световна война (тогава Толкин пише голяма част от „Властелинът на пръстените“), когато маслото и беконът се раздават с купони и на човек се полага по едно яйце седмично. Чаят, една от любимите напитки на хобитите, продължава да е с купони до 1952, две години преди да излезе „Задругата на пръстена“.
Каквато и да е причината, хобитите на Толкин почти във всяка ситуация се интересуват от храна14. По време на дългото и изнурително пътуване през Мордор Сам Майтапер с копнеж си припомня пържената риба с картофи и с отвращение наблюдава как Ам-гъл яде сурова риба (или дребни орки). „Задръж си мръсните тотофи“ изсъсква Ам-гъл, а на това Сам отвръща с погнуса: „О, ти си безнадежден!“
Каквото и да стане, Сам не може да спре да мисли за домашно приготвена храна: „нещо топло от тенджерата“ с „картофи и моркови“. Храната от Графството напомня за добрите времена. За цивилизация и благоденствие. Когато Ам-гъл им хваща няколко заека, Сам успява да намери разни подправки за яхнията подправки, издирени в непозната, раздирана от войни земя! (Ето това е безстрашен хобитски готвач.)
Един хобит като Сам е способен да прекара целия си живот, изхранвайки се с храни, отглеждани само в диаметър от петдесет метра около Хобитово. Възможно ли е да оцелеем по този начин в нашата модерна епоха? Отговорът е твърдо „да“ и по целия свят има хора, които го правят. Нарича се локавор15. Опитайте го. Вижте колко много неща се произвеждат и стават за ядене на мястото, където живеете или в близките хиляда мили. В днешно време средностатистическият продукт на рафта в местните хранителни магазини е пропътувал поне петдесет хиляди мили, за да стигне до вас. Това е все едно дистанцията между Хобитово и Съдбовния връх.
Пазарувайте от местните фермери, срещайте се с хората, отглеждащи био продукти, храна, която не е генномодифицирана и пренасяна през океана в мръсни товарни кораби. Обикновените фермери (те работят в малки ферми, но по презумпция не са малки хора) са като истинските производители в Хобитово, на този пазар все едно се пренасяте години назад, в друга епоха, в която хората са знаели кой и къде отглежда храната им. Опитайте се като хобитите сами да откриете храната си. Казва ни се, че към гъбите народът на Графството проявява най-стръвна лакомия. Като младеж, Фродо поема риска да го подгонят страшните кучета на фермера Чудоум (Дръж, Зъб и Вълк) само за да открадне няколко вкусни гъби от неговата земя. Всеки, който някога е вкусвал пресни сочни гъби, знае колко е съблазнително брането им. Арагорн се справя великолепно в търсенето на храна и обещава на хобитите, че докато са с него, няма да гладуват в пущинака, защото той може да открие навсякъде „плодове, корени и билки“.
В последно време стана популярно да събираш храна сред природата и вече има много източници (по книги и в интернет), обясняващи къде може легално да берете гъби или боровинки. Къпините растат почти навсякъде и можете лесно да си ги замразите, за да усетите вкуса на лятото през зимата. Идете в местните ферми, където позволяват яденето на корем, а после се плаща само за пълните торби. На децата (повечето от които ядат като хобити) това би им харесало.
13
Какво ядат орките? Човешка плът и други орки! По време на поход пият тъмния си алкохол, който им дава сили. Те карат горките Мери и Пипин да го пият и той „изпепелява гърлата им“. Това е енергийната напитка на орките!
14
Когато Толкин преподавал в Оксфорд, едно от любимите му места била кръчмата „Орелът и детето“ (или, както била известна на местните, „Птицата и бебето“). Там той се събирал с група приятели, наречени „Инклингс“ (между тях е и авторът на „Хрониките на Нарния“ К. С. Люис). Те обядвали, изпивали по няколко пайнта и обсъждали историите, които пишели.