Четири порции за хора (или две за гадни хобити)
1. Две средни на големина глави стар лук
2. Пет скилидки чесън
3. Четири с. л. масло
4. Три стръка целина
5. Три моркова (настъргани)
6. Една връзка розмарин (или половинка суха)
7. Сол и пипер на вкус
8. 1 фунт бели печурки
9. 1 фунт кафяви печурки
10. Една супена лъжица брашно
11. Три чаши зеленчуков бульон
12. 3/4 чаша тъмна бира. (Аз използвам местна сиатълска бира Dragonstooth Stout от Elysian Brewery като допълнение към наздравицата ми за Билбо и неговата помощ в победата над Смог.)
Бележка: Алкохолът, използван за яхнията, се слага главно, за да придаде вкус на супата. Ако желаете яденето да е без алкохол, не слагайте допълнително бира. Супата ще е също толкова вкусна и подходяща за хобити.
1. Сотирайте лука в маслото за няколко минути. Добавете целината и морковите заедно с подправките и гответе, докато омекне.
2. Добавете гъбите. След като започнат да се запичат и да пускат сок, пасирайте ги с брашното и ги оставете за няколко минути.
3. Добавете бульона и бирата и оставете да къкрят за 20 минути. (Остатъка от бирата в бутилката изпийте, докато готвите.)
4. Прелейте супата, направете я на пюре с пасатора и после отново я върнете в тенджерата. (Ако нямате пасатор, можете да пропуснете тази част. Яденето ще ви е на буци, но също толкова хубаво.) Оставете да къкри за десет минути.
5. Добавете сметаната към супата. Оставете да къкри за 15 минути или доколкото може да изчакате да не ядете, вдишвайки приятния аромат.
6. Сервирайте на приятелите си хобити заедно с хляб и сирене. Приемайте хвалбите със скромна усмивка, кимайте с глава. И не изпускайте никоя клюка!
Трета глава
Вашият личен Ам-гъл
В живота на всеки от нас е имало човек, когото не можем да понасяме. Може да е близък, който ви подлудява, началник или учител, който, изглежда, иска да ви извади душата. До ръба на отчаянието може да ви докара дори партньорът ви, детето ви или домашният любимец. Те може да са отлични дразнители. Те могат да са вашият личен Ам-гъл19. Ам-гъл невинаги се е наричал с това противно име. Едно време той бил достопочтено същество вид предшественик на хобитите. Името му било Смийгъл. Имал приятели, обичал да ходи за риба и да задава гатанки. Силата на пръстена обаче съсипала душата му, превърнала го в злонамерен и омразен нещастник.
Когато Гандалф за първи път разказва на Фродо историята на Ам-гъл, няколко години след като Билбо напуска Графството, първата реакция на хобита е погнуса. Приисква му се чичо му Билбо още преди години да е убил това същество от пещерата в Мъгливите планини. Вълшебникът настоява Фродо да не решава толкова прибързано кой да живее и кой да умре. Гандалф смята, че Ам-гъл все още има своята роля в историята. Той съжалява покъртителното същество за начина, по който е преобразувано и увредено от Пръстена20.
При първата среща на Фродо и Сам с Ам-гъл те реагират различно. Сам смята Ам-гъл за непоносим и всяко нещо, което съществото прави, го дразни и плаши. Като защитен механизъм срещу него той нарича Ам-гъл „Крадльо“ и „Смрадльо“. Фродо, подобно на Гандалф, съжалява Ам-гъл, той разбира по какъв начин Пръстенът е отровил съзнанието му. Той настоява пред Сам да се държи почтително с Ам-гъл. Това странно трио е принудено да оцелява заедно по дългия път към Съдбовния връх, където Ам-гъл предава хобитите.
Моят личен Ам-гъл беше куче. Името му беше Зонкер, кучешки Смийгъл, ако някога е бил такъв. Бях на двайсет и шест години, когато го спасих от злия му стопанин. Зонкер беше доста обременено куче. Той хапеше и ръмжеше по децата, и нападаше съседските котки (които го дразнеха и караха зъбите му да треперят, все едно дъвче дъвка). Той се изхождаше върху любимите ми обувки и лаеше без прекъсване в среднощната тишина, събуждайки ни от най-дълбокия сън все едно сме ударени с електрошок. Подобно на Ам-гъл, той скимтеше и пъшкаше така, че да ти стане гадно за прекалено жестоките ти думи. Когато му слагаш нашийник и намордник, той се върти и пъшка (точно както когато Сам иска да върже Ам-гъл за врата с елфическото въже). Направо чувах как моят Зонкер казва: „От него ни боли, безценни!“
Зонкър можеше да е невероятно въздействащ и странно, но приличаше на човек със своите големи кафяви очи и необичайния си майсторлък в умилителните номера. Също като Ам-гъл, понякога той, без да иска, беше много смешен с чаровната си тъпота. Затова ние с жена ми го задържахме и се грижихме за него, въпреки че ни побъркваше и ни вгорчаваше живота в продължение на десет години. И все пак го обичахме и го третирахме като наше дете. Ам-гъл се държи точно като куче. Търчи във всички посоки, като се ядоса, хапе и къса сурово месо. Самият Толкин го описва като приличен на куче, когато скимти и души в краката на Фродо. Връзката на Фродо с Ам-гъл започва от съжаление и добрият хобит се грижи за него като доброжелателен собственик на диво малтретирано куче с увреждания (но с надеждата да се оправи). Впоследствие обаче техните отношения се развиват в объркана взаимна зависимост, основана на общата им любов и омраза към Пръстена. Ам-гъл изпитва голяма празнина, която може да бъде запълнена единствено от Пръстена. Когато не може да достигне своето „безценно“, желанието му го побърква.
20
В „Хобит“ Ам-гъл е описан като същество, чиито джобове са пълни с рибешки кости, зъби на гоблини, крило на прилеп, остри камъни, да си остри на тях ноктите, и „други противни неща“.