Сам мрази съществото, защото знае, че то е предател. Освен това Ам-гъл е злобен, тъп и ужасно нуждаещ се. Той винаги е наоколо, като онези хора, които постоянно са наоколо, въпреки че никой не ги е канил. Той застава и между връзката на Сам с Фродо. Нищо не е наред, когато „това нещастно създание“ е наоколо, казва Сам. Ам-гъл е противоположност на хобитите от Графството. Той няма обноски и чувство за хумор, нито пък е мил; изцяло е изгубил връзката си с природата, отвращава се от зеленчуци и всякакви насаждения, проклина слънцето, че дава светлина21.
Когато Фарамир, юначният брат на Боромир, среща Ам-гъл, ясно вижда, че това е изгубена душа. Той съветва Фродо да се раздели с Ам-гъл, защото съществото е покварено и не може да му се вярва, моли хобитите да го изоставят. Куражлията Фарамир предпочита да се изправи пред всяка една опасност, но не и да има около себе си тази „злочеста твар“.
Фродо, естествено, не го слуша. Страхът му от неизвестното прави страха му от Ам-гъл незначителен. Той продължава да се надява, че ще успее да го промени и да го върне към светлината. Гандалф твърди, че има останала частица добрина в Ам-гъл, но в нея се просмуква контролираната от Пръстена манипулативна личност.
Толкин е знаел иврит и навярно е бил наясно с еврейската версия на мита за зомбито и съществото, наречено „голем“22. Ам-гъл на Толкин е като зомби един от немъртвите. Той още не е „избледнял“ като духовете на пръстена, но подобно на тях е под контрола на опасната Сауронова мисъл. Произходът на името Смийгъл също подсказва нещо за характера. Идва от староанглийски и означава „нещо, което пълзи“. Това е Ам-гъл, който пълзи и се въси, „потайно и окаяно създание“. Ам-гъл е пример за Юнговия термин „аз в сянка“. Според известния психоаналитик това е черта на характера, скрита във всяка една личност: нашите репресиращи слабости, инстинкти и ненаситността на подсъзнанието ни. Много често недостатъците, които най-много ни дразнят у другите, са онези, за които знаем, че се таят у нас23.
От всички лоши черти Ам-гъл притежава най-ужасните, например завист, липса на емпатия и егоцентричност. Това са отличителните белези на смущенията в нарцистичната личност. Нарцисът се чувства през цялото време заплашен и отхвърлен, прикрива се зад фалшиво смирение (Амгъл е предсказуем и покорен), докато вътре в мислите си изпитва изкривено чувство за притежание („Мръсни подли хобитовци“). Този вид смущение се изразява и в нарцистичната ярост: непрекъсната ярост, на няколко нива, насочена към някой друг. Анди Серкис, артистът, играещ Ам-гъл в екранизацията на Питър Джаксън „Властелинът на пръстените“, чудесно улавя това гневно раздвоение в известния монолог между Смийгъл и Ам-гъл24.
Та какво може да сторим, ако си имаме работа с някой такъв в нашия живот някой енергиен вампир, който ни трови живота и разваля атмосферата във всяка стая, в която влезе? Трябва ли да се отнасяме с него с търпение и милост както Фродо с Ам-гъл? Да му даваме ли шансове, докато най-накрая, за щастие, метафорично, ни отхапе пръста с Пръстена? Или трябва да го гледаме, подобно на Фарамир, с недоверие и да го избягваме? Или, подобно на Сам, с насмешка и строгост? Как да се държим с друг човек, който изпитва огромна празнота, и ние желаем да му помогнем да си я запълни, но с това той трови нашия живот?
Историята ми с лудото куче Зонкер е забавен пример за моя личен опит с Ам-гъл. Но аз имам и други истории, в които са замесени хора. Тези истории са значително по-сериозни. Историите за междучовешки отношения, изпълнени с опасност, са добре познати, архетипни: учителят, който, изглежда, си осмисля живота, като те тормози; неприятният шеф, който ти държи сметка за биологичните нужди; член на семейството, който постоянно иска да наранява чувствата ти. Ам-гъловците са пристрастени към негативното ви отношение. Те искат остро да ги критикувате и да се ядосвате. Те очакват вашата реакция и затова трябва да им се противопоставите с позитивно отношение. Нека ви просветва червена светлина, когато общувате с личния си Ам-гъл бъдете готови да му хвърлите сурова риба. Защитавайте се с бент от позитивно отвличане на вниманието. Опитайте се да влезете в главата му и да разберете какво мисли да стори. Просто запомнете, ще са ви необходими безкрайни торби със сурова риба за вашите лични Ам-гъловци, защото те са лакоми25.
22
„Голем“ в юдейската религия е създадено от пръст същество, което се съживява, когато определена дума на иврит се изпише на челото му или, вече написана на къс хартия, се постави в устата му.
23
Духовете на Пръстена (или Назгули) били древни крале, изкушени от Саурон с дара на вълшебния Пръстен, той подчинил душите им дори и след смъртта им. Те изпълняват всичко, което им нареди Мрачният владетел, а той от своя страна е безпомощен без тях. Това са най-силно свързаните помежду си фигури в Средната земя.
24
От ролята на Ам-гъл и имитацията на напрегнатия му глас във „Властелинът на пръстените“, гърлото на актьора Анди Серкис така се възпалило, че се наложило да пие специална напитка, „Ам-гълски сок“, приготвена от мед, лимон и джинджифил.
25
Сляпата риба, живееща в подземните езера, е любимата храна на Ам-гъл. Той яде също млади гоблини, които хваща и удушава, нарича ги „пискуни“.