Ти ще можеш да намериш себе си отново само ако се върнеш към входа на този лабиринт — отново там, където мисълта ти някога е била проста като мисълта на детето!
И за хората от далечното минало не е имало друг ггьт към мъдрост и познание. Днес още свети същата светлина, която ни удивлява в свидетелствата на древните мъдреци; ако ти обаче се скиташ в мрака на галериите на мисълта, лесно ще я отречеш, тъй като нейните лъчи не проникват там.
Всъщност древните са били през определени периоди далеч повече «господари на земята», отколкото днешните поколения, които, изпълнени с гордост от способността си да съчиняват и да измислят, сами са издигнали тъмничните зидове, преграждащи погледа им към безкрайността...
Те, хората от далечното минало, със сигурен инстинкт са умеели да отсяват и да отделят, приемайки винаги с благоговение непреходните, сигурни мъдрости, завещани им от техните предци. Така свещеният дар е бил винаги спасяван от развалините на древните храмове и въпреки че във всеки нов олтар се е издигал нов култов образ, този образ е оставал в края на краищата прибулващ символ на все същото Божество и именно така е бил разбиран от посветените.
Но хората от отиващото си вече поколение — нагазили много по-дълбоко, отколкото са можели да предположат, в най-различни суеверия и арогантно обявили собствените си умотворения, мнения и предположения за сигурно знание — виждаха във всеки древен образ на Божеството само «истукана», виждаха в неговия култ само «суеверието» на древните, без да си дават сметка, че всеки култ към Божеството е съпроводен с дълбоко скрита мъдрост, която се разкрива истински само на духовно зрелите. — —
Така и древното послание, наречено «Евангелие от И о а н а», е станало за мнозина в тези неотдавна отминали дни, както и за немалко хора на днешното време, едва ли не книга с приказки, изпълнена с поетично приповдигнати свидетелства на едно отдавна надживяно суеверие...
Освобождавайки се постепенно от страха да изследват «библейското слово», смятано преди за сътворено от Духа Божи, от гледна точка на неговото историческо, земно възникване, хората са се натъкнали в него на следи от древните езически учения; те са открили, че и чудният образ на Богочовека в древната книга съчетава в себе си някои черти на стари образи на Божественото, и така по-новите поколения — доколкото не наричат себе си «християни» — обявиха съдържанието на цялата книга за благочестива измислица.
За това може би е допринесло немалко и обстоятелството, че този древен завет е известен днес в един вариант, който съвсем недвусмислено издава «приноса» на глупаво самонадеяната дейност на многобройните му преписвачи.
Пагубна роля е изиграл и фактът, че още в древността това «послание» е било обявено за дело на ученика, когото Учителят «е обичал», като се е правело всичко възможно то да се съгласува с по-старите съобщения, разказващи в легендарна форма за земния живот на възвишения Учител, — произволно смесвайки истина и измислица.
Така хората са се отдалечили от разбирането, че тази древна книга — появила се навремето повече от едно поколение след смъртта на Учителя — е използвала наистина въпросните митове за земните странствувания на възвишения Учител, но стремежът на нейния първоначален автор не е имал нищо общо с намерението да се увеличи броят на старите свидетелства за чудеса.
Тук трябва да се поясни, че древното послание, приписвано някога от ранните му преиначители на «Иоан» , когото Учителят бе «обичал» , е написано от един «зналец» за верните му последователи, отдавна вече узнали «от уста на ухо» за учението, което наистина е било «блага вест» за всички, до които е достигало.
Със същата сигурност мога тук да твърдя, че онзи, които е писал някога това послание, е имал все още на свое разположение някои стари ръкописи, възпроизвеждащи точно думи, написани от ръката на самия Учител, които Йоан е взел на съхранение след смъртта на възвишения Светещ, като е разрешил на собствените си ученици да ги препишат.
Нека кажа по-нататък, че ученикът, когото Учителят бе «обичал», единствен измежду «апостолите» е вниквал в най-дълбоките неща, отнасящи се до мисията на неговия Учител.
И след смъртта на Учителя той събрал около себе си малцината, които от самото начало са схващали духовно това учение.
А когато и той на свой ред починал, групата на малцината верни последователи се запазила, съхранявайки едно дълбоко, тайно познание, което така и не могло да се помири с външния култ, оформил се в резултат на проповедите на другите «апостоли», от които Йоан доста скоро след смъртта на своя Учител започнал все повече да страни, колкото и легендата, създадена от външния култ, да се старае да го покаже като тясно свързан с верните последователи на този култ.