Онези, които слушали тези думи, знаели отлично за какво говори, но запомнили добре тези му слова, за да могат после да го обвинят в оскверняване на храма.
Но той спокойно допуска да не бъде разбран, когато вижда, че никакви обяснения не биха довели до желаното от него разбиране. —
С пълното съзнание за духовното си превъзходство над хората от своето време топ авторитетно казва:
«ВИЕ СТЕ ОТ ДОЛУ, A3 СЪМ ОТ ГОРЕ. ВИЕ СТЕ ОТ ТОЗИ СВЯТ, А3 ОБАЧЕ НЕ СЪМ ОТ ТОЗИ СВЯТ.»
Но той знаел също така по-добре от всички заобикалящи го, откъде е получил своето високо достойнство — знаел за дългогодишната вътрешна борба, извела го най-после до сигурността, с която говорел и поучавал, «не като книжниците». —
Величавата мистерия на неговата мисия била известна на малцина, но дори и тези малцина не я схващали изцяло, с изключение на онзи, когото «обичал».
Единствен той знаел и за процеса на израстване на своя Учител, както и за дълбоко обоснованото му право да поучава.
Когато след смъртта на Учителя «стадото се пръснало», този ученик събрал около себе си онези, които били като него, и предал своето знание на утвърдилите се измежду тях.
Едва в едно по-късно време, отдавна станало свидетел на непрестанното разрастване на външния култ, който възникнал от унаследените древни ритуали, създавайки своя култов Бог от образа на възвишения Учител, се разпръснал малкият духовен кръг, произлязъл някога от Йоан.
Заклеймени
като «еретици», те се скрили от света, а заедно с тях се скрил и образът на
Учителя, който никога през живата си не се бе представял за «месия» и би
счел като осквернително за себе си да се позовава на криещите съвсем друг
смисъл пророчески думи, които по-късно, след смъртта му, били погрешно
разтълкувани като «пророчество» за неговото появяване. — 3
11.3.0 <<< ЗЕМНИЯТ ПЪТ НА СВЕТЕЩИЯ
Моя задача и мой дълг е да посоча тук пътя на израстване на възвишения Учител, който — колкото и скрито за историята да е останало неговото съществувание — се превърна в един запазил се чак до наши дни символ на противоречие, породено от легендарните разкази за неговия живот и от култа, възкресил под неговото име мрачния мистицизъм на древните религиозни учения.
Тук аз ще говоря за онова, което се разкрива пред прозрелия, защото само той може със сигурност да разкаже за тези отдавна вече недостъпни за външното познание неща.
Роден в галилейския град Назарет — наречен «Назорей» не просто по името на една мистична секта —, още докато бил съвсем малък, баща му го отвел заедно с майка му в Египет, където точно тогава бащиният му занаят намирал добро заплащане. От това действително събитие по-късно възникнала легендата за «бягството в Египет». —
Няколко години след това той се връща в родното си място и едва поотраснал, започва да помага в работата на баща си, научавайки се по този начин почти на игра да извършва някои елементарни ръчни операции, доколкото те изглеждали по силите му.
Така още в най-ранна възраст той става чирак на баща си, става дърводелец, което по онова време означавало, че умеел не само да строи всякакви дървени сгради, а трябвало да знае да изработва и всевъзможни по-груби домакински уреди и земеделски сечива. За придобиване дори на най-скромни външни познания нито му оставало време, нито пък отговаряло на нравите и обичаите един беден млад занаятчия да се стреми към такива неща.
Едва когато процесът на неговото духовно развитие — за който ми предстои да разкажа сега — бил отдавна вече завършен, той научава под наставничеството на някои образовани приятели, с които се сближил тогава, изкуството да пише със знаците на майчиния си език.
А ето как протекло духовното му развитие:
От баща си той чувал само молитвите, произнасяни от всеки набожен евреин.
Всяка събота слушал обичайното тълкуване на Закона, предавано по древна традиция.
И тук също за него, който не можел още да чете писанията, повечето неща си оставали скрити.
Но още от най-ранната си младост, когато, изморен от работа, но с бодър дух, почивал, преди да заспи в скромната си постеля, той получавал тайно духовно напътствие, което криел най-грижливо дори от родителите си, но което все повече му разкривало мъдростта на Закона, схващана — както мислел той тогава — от онези, които сами можели да четат писанията.