Наистина той се издавал понякога, когато в събота или на големите празници, слушайки как по-старите членове на общината говорят по въпросите на Закона, намирал, воден от вътрешното си наставничество, правилния отговор, така че по-късната легенда, разказваща как той, още дете, поучава книжниците в йерусалимските храмове, почива в основата си на действителни събития, въпреки че свещениците от Йерусалим съвсем не били първите слушатели на неговите мъдри слова.
Първата му среща с един от «Светещите на Прасветлината», чийто висок брат по-късно сам трябвало да стане, тъй като по своята същност той принадлежал на техния кръг много преди да съзре със земните си очи светлината на земното слънце, се състояла през ранната му младост в Капернаум, където по онова време прекарвал няколко седмици при роднини на баща си, изпратен да изпълни една негова поръчка.
Отначало той още не знаел кой бил човекът, когото срещнал една вечер след работа при езерото, с когото после често се виждал на същото място и който съумявал все повече и повече да отвори сърцето му и да просветли прозрението му в най-вътрешната същност на Битието.
А скоро срещите от този род зачестили и на него му изглеждало вече почти естествено да получава така поучителните напътствия на тези очевидно принадлежащи към един и същи кръг хора, само че той пазел всичко в най-голяма тайна, защото така му било наредено. Едва след години на непрекъснато задълбочаване на вътрешното му прозрение един от мъжете, които познавал вече като свои стари приятели, макар и да се прекланял почтително пред тях, му разкрил един ден, че за него е дошло вече времето да започне редовно обучение, без то по какъвто и да е начин да пречи на занаята му.
Било му посочено, че целта на това обучение е да го направи способен не само той да схваща докрай мъдростта на Закона, а да може и на другите да покаже същата тази мъдрост, така че многобройните тьрсители на душевна храна в писанията да не останат само със сухите тълкувания на книжниците, което би било равносилно да се предложи на гладния студен камък вместо хляб.
От този момент нататък той остава вече съзнателно под непрекъснатото духовно напътствие на онези, към които по своята същност принадлежи. Всекидневната работа не можела да му попречи да премине това обучение и да издържи всички налагани му от него изпитания.
А щом започвал да се препъва или пък го налягали тревожни съмнения, до рамото му винаги заставал незабелязано един от неговите Учители, за да укрепи вярата му и да пропъди света на демоните, който искал да му внуши ужас.
След дълги години на духовно обучение той стигнал накрая до такава зрелост, че паднало и последното було пред очите му и той съзрял сам себе си в своето високо призвание.
В една ясна звездна нощ, на едно скалисто възвишение недалеч от мястото, където живеел, той получил своето посвещение като Майстор на Светлото познание, като Любещ в Светлината, като Светещ между Светещите...
Сега той познал самия себе си като «Път», — познал себе си като «Истина», — познал себе си като «Живот» от Слънцето на всички слънца, от Светлината, която просветлява Вечността. —
От този ден той започнал да говори най-недвусмислено за онова, което го осенило.
Сега вече говорел с пълното съзнание за своето пълномощие, като се стараел, използвайки древните писания, които били вече духовно разкрити за него, да посочи най-дълбокия смисъл на тези стари, мъдри слова, макар че продължавал да упражнява, както и дотогава, своя занаят.
А слушателите му били изпълнени с удивление от неговите думи и не можели да си обяснят откъде той, неукият, е получил такова знание.
Толкова нечувано се сторило на приятелите и родствениците му това преобразяване на неговото същество, че те, въпреки цялата дълбочина на неговите думи, го взели за «побъркан» и това го принудило да напусне родния си край.
Така той се изселил оттам, за да търси на друго място, където не го познавали, прехрана чрез своя занаят и да пробужда душите със своето слово. Но където и да отивал, не можел да остане задълго, защото го чували да казва неща, неизричани никога дотогава, и книжниците изгаряли от завист, че мнозина очевидно вярвали повече на него, отколкото на тях. Така той дълго време странствувал и обикалял, докато най-после се отправил отново към станалия мил на сърцето му Капернаум. Нали точно там се била някога състояла първата му среща с един от неговите възвишени братя, които и сега му обещавали, че ще намери там търсения мир.