Тук, в Капернаум, го очаквало приятелство с един заможен човек, който го приел и с въодушевление се вслушвал в думите му. В къщата на този човек той намерил и други, образовани приятели, и именно те го научили в това прибежище да чете и пише с писмените знаци на своя език.
Почитта, на която се радвал сред уважаваните граждани, го правела все по-известен в околността.
Тъй като народът по онова време вярвал, че един такъв мъдрец трябва да владее и някои тайни изкуства, чрез които да може да лекува всяка болест, непрекъснато в къщата на видния човек идвал ту един, ту друг с молба да бъде излекуван от мъдрия Рави.
Отначало Учителят се противопоставял на тези искания и отпращал болните при лечителите.
Обаче напливът се увеличавал и той, обзет от състрадание, започнал да излиза при болните, за да ги утеши. Но станало така, че много от онези, до които се докосвал, скоро след това се почувствували изцерени, и отначало Учителят просто не знаел какво да мисли за тия неща.
Но не можел вече да не изпълнява молбите на болните, които не искали от него нищо друго, освен да се докосне до тях.
От далечни места дори започнали да водят при него болни и вярата в неговата «чудотворна сила» все повече укрепвала. А щом някой се обявявал за излекуван, Учителят винаги подчертавал, че само неговата собствена вяра му е помогнала.
Освен това той най-строго им забранявал да разказват на други за своето изцеление, тъй като чувствувал, че няма да може да се справи с такъв наплив. Но с течение на времето разбрал, че в него има някаква лечебна сила и че вярата на излекуваните не е единствената причина за тяхното оздравяване.
Наистина той не можел да лекува всяка болест, но все пак броят на излекуваните растял с дни.
Той употребявал голяма част от деня си, за да положи ръка върху всички, които чакали да бъдат излекувани.
А до късна нощ го заобикаляли хора, които слушали жадно неговото ново тълкуване на Закона, и именно сред тях той намерил първите, които му се сторили подходящи да станат негови избрани ученици.
И единствено на тях се опитвал да разкрие откъде самият той е почерпил мъдростта си.
Той отдавна вече си давал сметка, че едва ли ще може да продължи да упражнява своя занаят.
Но тъй като знаел, че винаги ще има всичко необходимо в излишък, ако — верен на духовния закон — предостави на своя «Отец» грижата да го храни и облича, той не се измъчвал от тревоги и помолил накрая своя гостоприемен домакин да го пусне да си отиде, за да поучава и на други места.
Някогашните неприятели отдавна вече не му изглеждали опасни.
Но първите ученици, които той намерил в Капернаум, не искали да го оставят и тръгнали след него.
Всеки от тях възприемал по своему онова, което Учителят имал да им даде.
На някои места заради славата си на лечител той бил приеман радостно заедно със своите ученици, докато другаде бил най-безцеремонно прогонван, а за хората от родния си град той си останал онзи самомнителен «глупец», за какъвто те го вземали от самото начало.
Народът обаче нарекъл «чудотворна» способността му да лекува — доколкото лекувал с успех, — и не го разбирал, когато винаги в такива случаи подчертавал, че само собствената вяра на болния и преливащата от тялото на лечителя сила творят тези «чудеса».
На древните учения на своя народ той давал такова тълкувание, което ги правело валидни и пред едно по-висше познание, и само там, където виждал, че безплодният, дребнав формализъм потиска вярващите или че мрачният племенен Бог на древността иска своите жертви, той изричал думите:
«НА ДРЕВНИТЕ ИМ БЕ КАЗАНО. . . А3 ПЪК ВИ КАЗВАМ. . . !»
След близо една година такива странствувания из Галилея, лекувайки и поучавайки с променлив успех, той сметнал, че само в Йерусалим словото му ще може да срещне подходящ отзвук. Препоръчан вече най-горещо от приятелите си от Капернаум на техните приятели в Свещения град, той се присъединил заедно със своите ученици към поклонниците, запътили се по случай юдейската Пасха към Йерусалим.
Знатните му приятели го посрещнали гостоприемно, но още първото му публично появяване му навлякло омразата на първосвещениците.