Невидимата Земя, която носи в себе си това земно кълбо както яйцето носи жълтъка, бе изтръгната в оня трижди свещен час за всички времена от властта на «Княза на този свят» — на невидимия, но само себе си съзнаващ, неосъзнат в Духа, тленен властелин, който изживява себе си в лишения от любов мрак на материята и иска всичко да въвлече в сферата на своето изживяване... //дяволът
Както самият той е бил превъзмогнат в онзи час, така и всяка власт на тъмнината може вече да бъде превъзмогната на тази земя от онези, които знаят за това могъщество на човека и са с «добра воля» — с воля, подчинена на Любовта.
Ако земното човечество само знаеше за своето могъщество — то щеше наистина да е преобразило вече от две хилядолетия лицето на земята, и хората, принудени днес да търпят земните неволи, щяха да се радват на едно земно състояние, което би им се сторило като небесно блаженство. —
Наистина тази земя не може никога да стане «Райска градина»; но онова, което може все пак да се преобрази, е толкова много, че далечните ни правнуци ще бъдат сигурно по същия начин ужасени, когато открият следите от днешните отношения между хората — както всеки днешен човек бива обзет от ужас, когато се отварят гробовете на онези наши животинско-човешки предци, които са изсмуквали мозъка от черепите и от костите на своите неприятели.
Чак когато това човечество осъзнае на какво е способно, щом, изхождайки от силата на Любовта, се опита да промени лицето на тази земя, едва тогава то ще пожъне плодовете на акта на Любов, осъществен някога на Голгота. —
11.4 <<< ФИНАЛЪТ
Най-великото дело, извършено някога от един човек на земята — освобождаването на съдбата на земния човек от космично обвързване,— е било осъществено чрез кръстната смърт на Голгота! —
Нека разкажем сега какво е станало след земната смърт на Учителя, тъй като тук истината неизбежно е претърпяла още в най-ранно време благочестиво-фантастични преиначавания, скрили истинските събития от всички по-късни времена. —
Наистина благочестивата легенда носи в себе си ядката на истината и този, който може да я схване под нейната обвивка, няма да остане излъган.
Наистина Светещият е «възкръснал» от земния си гроб; само че при това «възкресение» земното му тяло не е могло да бъде вече носител на неговата същност.
Наистина Светещият и днес още е при тази Земя, видим за своите действуващи в земно тяло братя в един духовен организъм, отговарящ напълно на земния му образ, в който са го познавали някога неговите ученици, но всичко това не може, разбира се, да попречи земните събития след смъртта на Учителя да запазят важността си за потомството.
Затова нека опиша сега какво се разкрива пред духовния поглед на зрящия, още повече че сърцевината на благочестивата вяра, ощастливявала хората в течение на столетия, в наши дни не се нуждае вече от обвивката, дори тъкмо тази обвивка я поставя в опасност да не бъде разбрана от онези, които я търсят. —
Ето какво всъщност е станало.
Знатните приятели на Учителя положили веднага след смъртта му всички усилия да получат чрез римския прокуратор неговото тяло, след като всичките им дотогавашни опити да му спестят пътя към Голгота останали напразни.
А прокураторът — и без това добре настроен към приятелите на Учителя и изпълнен с презрение към духовенството, успяло да го застави да изпрати на смърт човек, в чието лице той не виждал никаква опасност за империята — с най-голяма готовност предал на тези хора техния покойник, след като не можал, въпреки най-доброто си желание, да им го върне преди това жив.
Но когато свещениците чули за това, те — сигурни, че прокураторът няма да им обърне внимание — се втурнали при началника на градската стража и издействували да им бъдат дадени войници, които да пазят гроба; защото много се страхували, че в противен случай последователите на покойника ще се съберат да го оплакват на гроба му и ще обърнат яростта си накрая срещу свещениците. И така гробът получил римска охрана, имаща за задача да предотврати каквото и да било събиране на хора около него.
Но по онова време — скрити някъде наблизо в юдейската планина — още живеели възвишените братя на Учителя — които го били някога обучавали и усъвършенствували до неговото просияване като един от своите. По време на земната си дейност възвишеният Учител често се срещал с тях насаме, често ги посещавал в местата на тяхното усамотение.