Беше почти пладне, а те трябваше да вървят до залез слънце.
Джудит плъзна „очилата“ си и сканира сивите небеса в търсене на навигационен сателит. Тя намери три радарни маяка с вътрешния обхват. Устройството прие техните входни данни и определи позицията им — намираха се на около сто мили от Филаделфия, бяха изминали по-голямо разстояние отколкото тя очакваше. Емпатичната функция определи разположението на нейната група: трима, включващи нея, още двама и други двама нанизани на около миля по средата на пътя.
Наистина имаше голяма грешка.
— Заемете се с палатките — нареди тя, оставяйки очилата да се смъкнат на шията й — Стойте по-далече от храната.
Нингландерите смъкнаха раниците си. Един от тях издигна над главата си охладителния стик, като копие и после го тръшна на земята. Струя от студен въздух бързо се понесе над тях и неговите устни се свиха от удоволствие, разкривайки счупените му жълти зъби.
Тя знаеше, че ако се забави, нямаше отново да застане с лице към потискащата горещина на джунглата. Затова обръщайки се, закрачи по пътя откъдето беше дошла. При нейното доближаване, плъховете се разпръсваха и изчезнаха в зелените сенки.
Първият от групата на който се натъкна бе Хари Работещия-за-Смъртта. Лицето му беше бледно и той трепереше неконтролирано. Но продължаваше да върви, тъй като ако спре, означаваше да загине. Джудит се съмняваше дали той щеше да оживее след краткото пътешествие. Беше хванал нещо след тяхното бедствено изтърсване в Худзон. В съдържанието на медицинската чанта имаше достатъчно опиати, които да облекчат страданието му, но тя не му ги предложи.
Не можеше да го направи и на себе си.
На половин миля по-нататък срещу нея идваха Лиза Детето-на-Презрението и Мария Триумфа-на-Волята, бърборейки и смеейки се помежду си. Когато я видяха, те спряха да се движат. Джудит повдигна във въздуха собствения си АНКХ и го разтърси, така че те усетиха как неговата аура прободе нервните им системи.
— Къде е човекът от другия свят? — едва сдържа тя гнева си. — Вие сте го изпуснали и на всичко отгоре се СМЕЕТЕ. Мислите ли че ще минете безнаказано? Вие сте глупачки, ако разсъждавате така!
— Звездният мъж знаеше, че може да ни изложи на опасности, затова поиска да го оставим отзад — задърдори Лиза.
Джудит, тя и Мария не бяха заразени с Южните гени, тъй като бяха канадки. И двете бяха наети поради интелигентността, която притежаваха — ниска категория на животинска хитрост способна да ги направи опасни, когато положението ставаше напечено.
— Той настоя! — продължи да се оправдава Лиза.
— Беше много благородно от негова страна — каза лицемерно Мария.
— Ще ви кажа нещо за да бъда също благородна, ако веднага не се обърнете и не ме поведете обратно към мястото където сте го оставили — заяви Джудит и пъхна в кобура си своя АНКХ, но не го закопча. — Веднага! — нареди тя и под ударите на пестниците си ги принуди да тръгнат по оставените следи. След това ги подгони пред себе си като псета, каквито всъщност бяха те.
Жителят на другия свят лежеше в бурените, където бе паднал, единият му крак бе извит в някакъв произволен ъгъл. Вещите му, които Джудит беше взела заедно с него бяха разхвърляни из храстите.
Дрехите му бяха раздърпани, мрежата се беше измъкнала от яката му. Но колкото и да бе слаб, той се усмихна след като я видя.
— Знаех, че ще се върнеш за мен — плясна с ръце в жест на пълно доверие. — Така че внимавах да не правя излишни движения. Счупената кост трябва да се намести. Сигурен съм, че това влиза в рамките на твоите способности.
— Все още не искам да изгубя клиента си — отвърна Джудит и внимателно развърза шината му.
Следчовеците прекарваха толкова много от времето си в среда с микрогравитация, че бяха изгубили здравината на своите прародители и костите им се чупеха лесно. Докато тя намести бедрената кост и я привърза към шината с парчета найлонова корда, той не издаде звук. Неговият вид бе в състояние да упражнява съзнателен контрол върху производството на ендорфини в мозъка. След това провери шията му за белези и синини, накрая напъха мрежата в яката му.
— Бъди по внимателен с нея — отбеляза тя — Тук е пълно с отвратителни болести, които при нас са изчезнали.
— Имунната ми система е по-силна отколкото предполагаш. Ако и останалата част от мен беше така здрава, нямаше да има нужда да се връщаш.
Като правило, тя харесваше следчовешките жени повече от техните мъже. Мъжката част й наподобяваше парникови цветя — тя витаеше във въздуха, пълна с фантазии за разработки. Красотата на мъжете бе красота на статуи, изработени с характерни остри черти на лицето и предизвикващи студенина. При все това, този жител на друг свят не изглеждаше като тях. Погледът му беше директен и изглеждаше толкова твърд и откровен, колкото на техните жени.