Постепенно страстите стихнали, но съвсем ненадейно след няколко месеца клетият Деплис, който вече не бил напълно на себе си, отново станал център на ожесточен спор. Някакъв немски изкуствовед с разрешение на властите от Бергамо изследвал внимателно гениалната творба и заявил, че това не е истински Пинчини и че вероятно е дело на някой от учениците му, които през последните години от живота на маестрото работели вместо него. Свидетелските показания на самия Деплис не можели да се приемат за меродавни, тъй като по време на продължителното избождане на рисунката той се намирал под въздействието на упойващи средства. Издателят на някакво италианско списание за изкуство опровергал твърдението на немския специалист, като се заел да доказва, че неговият личен живот не отговаря на съвременните норми за нравственост. Цяла Италия и цяла Германия били въвлечени в спора, в който скоро се включила и останалата част на Европа. В испанския парламент се стигнало до бурни дебати, университетът в Копенхаген наградил немеца със златен медал (после изпратил комисия, за да провери на място твърдението му), а двама полски ученици се самоубили в Париж, за да изразят мнението си по въпроса.
Междувременно на злополучния покровител на изкуството все повече не му вървяло в живота, затова никак не е чудно, че решил да се влее в редиците на италианските анархисти. Четири пъти властите го откарвали до границата под конвой като опасен чужденец, чието пребиваване в страната е нежелано, и четири пъти го връщали обратно като Падането на Икар (приписвана на Пинчини, Андреас, началото на ХХ век). Един ден обаче, по време на разгорещените дебати на конгреса на анархистите в Женева, някакъв тип запратил в гърба му стъкленица с разяждаща течност. Червената риза, с която бил облечен Деплис, посмекчила въздействието на течността, но Икар бил погубен окончателно. Виновникът бил строго порицан, загдето се нахвърлил така срещу свой съмишленик, и бил осъден на седем години затвор за унищожаване на национално произведение на изкуството. Веднага след излизането си от болницата Анри Деплис бил изгонен от страната като опасен и нежелан чуждестранен субект.
Из тихите парижки улици, по-специално из тези около министерството на изящните изкуства, понякога можеш да срещнеш мрачен умислен човек, който, ако случайно решиш да го поздравиш, ще ти отговори с лек люксембургски акцент. Той е убеден, че е една от липсващите ръце на Венера Милоска, и се надява, че френското правителство все някога ще склони да го купи. Иначе според мен си е съвсем нормален.