Каланте присви очи. Той дори не трепна.
— Да вървим — каза тя накрая и се завъртя.
Той я последва между редиците цъфтящи храсти, между лехите и живите плетове. Кралицата влезе в ажурна беседка. Там, около маса от малахит, имаше четири големи плетени кресла, а на масата бяха оставени кана и две сребърни чаши.
— Седни и си налей.
Тя вдигна чашата си към него и отпи — рязко, солидно, по мъжки. Без да сяда, той отговори по същия начин.
— Седни — повтори тя. — Искам да поговорим.
— Слушам те.
— Откъде знаеш, че сред децата в рова няма син на Павета?
— Не знаех — реши да бъде откровен Гералт. — Стрелях напосоки.
— Аха. Можех да предположа. А това, че нито един от тях не става за вещер? Вярно ли е? И как го определи? С помощта на магия?
— Каланте — каза той тихо. — Нямаше нужда нито да определям, нито да проверявам. Това, което ти каза по-рано, си беше чистата истина. Всяко дете е подходящо. Цялата работа е в селекцията. По-късната селекция.
— О, богове на морето, както казва вечно отсъстващият ми мъж! — засмя се тя. — Тогава всичко това не е истина? Цялото това Право на Изненадата? Легендите за децата, които не са очаквани, и за това кого ще срещнеш първи при завръщането си? Така и предполагах! Всичко е игра! Игра със случая, игра със съдбата! Но това е дяволски опасна игра, Гералт!
— Знам.
— Игра с нечие нещастие. Кажи ми, защо трябва да се заставят родителите или опекуните да дават такива трудни и тежки клетви? Защо им взимат децата? Нали е пълно с ничии деца? По пътищата скитат бездомни сирачета. Във всяко село може да се купи дете, и то евтино, в гладни времена всеки селянин охотно би продал детето си — какво толкова, ще си направи друго. Така че за какво е всичко това? Защо ти застави мен, Дани и Павета да се закълнем? Защо дойде точно шест години след раждането на детето? И защо, по дяволите, не искаш да го вземеш, защо казваш, че не ти трябва?
Гералт мълчеше. Каланте поклати глава.
— Мълчиш — отбеляза тя и се облегна в креслото. — Да поразсъждаваме над причините за мълчанието ти. Логиката е майка на знанието. И какво ни подсказва тя? С какво разполагаме? Вещер, търсещ предопределението, скрито в странното и съмнително Право на изненадата. Вещерът намира това предопределение. И изведнъж се отказва от него. Твърди, че Детето на изненадата не му трябва. Лицето му е каменно, в гласа му се долавят лед и метал. Смята, че кралицата — която все пак е жена — ще се подлъже по демонстрираната от него мъжка твърдост. Не, Гералт, не си прави труда. Знам защо се отказваш да избереш дете. Защото не вярваш в предопределението. Защото не си сигурен. А когато не си сигурен… те хваща страх. Да, Гералт. Това, което те движи, е страхът. Ти се боиш. Кажи ми, че не съм права.
Той остави бавно чашата на масата. Бавно, за да не би звънът при допира на среброто и малахита да издаде треперенето на ръката му, което не можеше да овладее.
— Права ли съм?
— Да.
Тя се наведе бързо напред и стисна силно ръката му.
— Издигна ми се в очите — каза тя и се усмихна. Усмивката й беше хубава. Въпреки волята си, със сигурност въпреки волята си, той й се усмихна в отговор.
— Как се досети, Каланте?
— Не съм се досетила. — Тя не пусна ръката му. — Стрелях напосоки.
Засмяха се едновременно. После дълго седяха безмълвно сред зеленината, сред аромата на песекиня, сред топлината и бръмченето на пчелите.
— Гералт?
— Да, Каланте?
— Не вярваш ли в предопределението?
— Не знам дали изобщо вярвам в нещо. А що се отнася до предопределението… Страхувам се, че само то не е достатъчно. Нужно е нещо повече.
— Искам да те попитам нещо. Какво става с теб? Нали самият ти си бил Дете на изненадата? Мишовур твърди…
— Не, Каланте. Мишовур е имал предвид нещо съвсем различно. Мишовур… Той навярно знае. Но използва удобната легенда, когато му е изгодно… Не е вярно, че съм този, когото са заварили вкъщи, но не са очаквали. Не е вярно, че именно затова съм станал вещер. Аз съм най-обикновен сирак, Каланте. Нежелан, незаконороден син на жена, която не помня. Не знам коя е.
Кралицата го погледна проницателно, но вещерът не продължи.
— Нима всички разкази за Правото на изненадата са легенди?
— Всички. Случайността трудно може да се нарече предопределение.
— Но вие, вещерите, не преставате да търсите?
— Не преставаме. Но това няма смисъл. Нищо няма смисъл.
— Вярвате, че Детето на предопределението ще мине през Изпитанието без никакъв риск?
— Вярваме, че такова дете не се нуждае от никакво Изпитание.
— Един въпрос, Гералт. Доста личен. Може ли?
Той кимна.