— Завинаги, Цири!
— Така, както казваха, Гералт! Както казваха… Аз съм твоето предопределение? Нали? Твоето предопределение ли съм?
Юрга видя очите на вещера. И много се учуди. Чуваше тихия плач на Златолитка, усещаше как треперят ръцете й. Знаеше, че няма да разбере отговора, но го чакаше. И го дочака.
— Ти си нещо повече, Цири. Нещо повече.