Болката сякаш се разгоря в корема на Макус и скочи да стегне гърлото му.
— Благодаря ти — тихо каза той.
Млада жена сложи пред него паница с гъста рибена чорба и блюдо с още топъл хляб. Макус отчупи къшей и започна да се храни.
Тръгнаха от Змийското езеро към дома в средата на утрото. Конете още бяха уморени от дългия път предишния ден и напредваха бавно по планинските пътеки.
По пладне спряха за по-дълго, та конете да си починат. Накладоха огън на завет зад един голям камък.
— Арна не спря да те хвали — каза Конавар. — Нямало друг като тебе.
— Открай време е склонен да преувеличава.
— Разказа ми как си извоювал победата в онова сражение, като си убил главатаря.
— Конавар, не беше сражение, а схватка с шайка бандити.
Макус се загърна с наметалото и вдигна качулката на късо остриганата си глава.
— Защо не искаш да бъдеш леърд? — внезапно попита младежът.
Макус очакваше, че ще стигнат и до този въпрос, но сам не знаеше отговора. Сви рамене.
— Мислех си за това. Може би преди десетина години щях да се боря за титлата. Просто не знам, Конавар. Това е истината. Лия често ми натякваше, че съм свит човек, че не ми е много приятно да бъда сред другите. Не беше съвсем права. Аз просто предпочитах да бъда с нея. — Вдигна глава и погледна младия мъж. — А ти? Защо поиска да бъдеш леърд?
— Видях злото, което ще се стовари върху нас. Длъжен съм да му се опълча.
— Имаш велика цел пред себе си. Ясно… Може би това е отговорът на твоя въпрос. Аз нямам стремежи. Предвкусвам разходките из планините, щом се преместя в къщата, която построихме с Лия.
— Какво искаш да кажеш?
— Говоря за времето след като избереш своя старши съветник.
Конавар се разсмя.
— Макус, не искам друг съветник. Нуждая се от твоите напътствия.
Макус се втрещи и от думите му, и от собственото си въодушевление. Не бе проумял напълно до този миг какво щастие е да знаеш, че си необходим.
— Защо не Руатан?
— Прекалено много си приличаме с него в някои неща. Поривисти сме. Няма да е той. Е, ще останеш ли на поста?
— Не знам. Трябва да помисля.
— И това ми стига засега.
— Това лято навършвам петдесет. И костите вече започнаха да ме наболяват.
Конавар сложи още сухи клони в огъня и каза:
— Ти се държа благо с Арна. Старостта го плаши.
Макус кимна.
— Той беше неукротим боец и като всички младежи не можеше да повярва, че тези времена все някога ще свършат. За нас старците сякаш бяха някакъв друг вид същества. Май дори бяхме склонни да повярваме, че човек се съгласява да остарее. Ние бяхме млади и могъщи, а глупостта ни беше още по-могъща. Идните години се простираха в безкрая пред нас, пълни с примамливи обещания. Често се заседявахме вечер, за да се оплакваме от старците, които имаха власт над нас. Те бяха уморени, похабени, кротки. Говорехме си за всички неща, които ще направим, когато дойде нашето време. — В смеха на Макус имаше искрено веселие. — Днес гледам младежите около огньовете в бивака и знам за какво приказват. Арна може би нямаше да е толкова потиснат, ако имаше деца. Бездетният човек чувства, че със смъртта всичко наистина свършва за него.
— Ти имаш ли деца?
— Не. Лия пометна три пъти. Затова знам какво му тежи.
— Приятелю, ти ми обясни какво е да си млад. А какво е да си стар?
Макус се замисли.
— Преди два дена конят те ритна неволно по крака. Как е синината?
— Спадна и не боли.
— Ако бе ритнал мен, щях да нося тази синина поне две седмици. Когато времето е влажно, едното рамо ме наболява и ръката ми става по-мудна. Зиме мръзна при силен вятър и обличам две ризи една върху друга. Накратко казано, сега съм по-бавен и по-крехък. И си мисля, че тъкмо тази уязвимост ме гнети. Подяжда самочувствието. Да, говорих благо с Арна. Защото истината е, че ако днес се бях изправил срещу онзи главатар на Морските вълци, щеше да ме съсече, преди да съм се опомнил. Не ми е леко да си го призная, защото и аз като Руатан бях Пръв воин.
— Но сега си старши съветник.
— И не крия, че това ми допада.
Шум отляво накара Макус да се обърне рязко и болката в рамото му пламна отново. Черна мечка слизаше бавно по склона към близкия поток. Спря и изви глава към тях. Кон се изправи с едно гъвкаво движение и извади меча си. Закрачи бавно и спря на десетина крачки пред огъня. Макус също извади меча си и отиде при него.
Мечката ги погледа още малко и продължи към потока.
Макус погледна Конавар — лицето му беше бледо, но не бе отстъпил.