Спомни си, че Рибарския леърд има петима синове. Той и синовете му бяха шестте вълка във видението. Те бяха пратили някого от своето племе да умре не за слава или справедливост, а за тяхна изгода. Изтръпна.
Руатан не беше в Трите потока. Беше отишъл в укреплението на Дългия леърд, за да продаде добитък. Нямаше как да го предупреди.
Тази чудатост в пророчеството я озадачи. Тя знаеше, че всичко ще се случи не в далечно бъдеще, а съвсем скоро. Каква полза от видението, щом беше безсилна да промени предстоящото? Пророчествата не спохождат ясновидеца само за да се измъчва напразно. От опит знаеше, че в тях винаги има някакъв смисъл.
Въздъхна. Нямаше да се радва на дългия път до Старите дъбове.
Конавар яздеше през възвишенията по прекия път към Старите дъбове. Беше доволен. Кобилите се разгонваха и той се надяваше, че ще заченат чудесни кончета от неговите жребци. Сега оставаше да е търпелив. Арбон, Паракс и Легат — братовчедът на Тей, се грижеха за три хергелета, в които можеха да очакват първите кончета след единайсет месеца. Още две години щяха да минат след това, докато започнат да обучават за сражения конете от новата порода. А той вече бе изпратил търговци отвъд морето да купят още коне от племето гат.
Радваше се на слънцето, което напичаше гърба му. Днес животът беше хубав, особено очакването да се разходи с Тей до езерото, за което им бе казал Руатан. Беше обещал да се върне малко след пладне и по този път, посочен му от Арбон, нямаше как да закъснее.
Мислеше за церемонията Литинг, която наближаваше. Мнозина от вождовете се бяха зарекли, че ще го следват вярно. Знаеше, че дължи това почти само на славата си. Ако ще според самия него да не бе извършил нищо особено, подвизите му го превръщаха в легенда за хората от племето. И той вече разбираше колко полезно средство са легендите за постигането и укрепването на властта. Надяваше се, че ще го подкрепят поне трийсет от петдесет и шестимата. А досега никой друг не бе заявил на всеослушание, че желае да стане новия леърд на риганте.
Смуши коня да побърза по билото на хълма. До дърветата отдясно имаше няколко къщи, а зад тях — долина, в която още белееха стари преспи. Там пасяха около двеста от прочутите черно-бели говеда на Дългия леърд. Кон спря да ги погледа. Скоро щеше да отговаря и за тези стада. Реши, че е добре да се запознае с пастирите, които живееха тук. Погледна слънцето и прецени, че има време за кратък разговор.
Тъкмо доближаваше къщите и от първата излезе жена. Дъхът му спря, щом косата ѝ грейна като злато.
Ариан.
Устата му пресъхна, сърцето му се разтуптя. Тя вдигна глава и го видя, от усмивката лицето ѝ сякаш стана още по-прекрасно. Той се сети да спре коня чак когато муцуната му почти опря в нея.
— Изглеждаш много добре — каза Ариан.
— Ти също — успя да каже Конавар. — Кой живее тук?
— Аз и Каста с още три семейства.
— Къде е Каста? Щеше ми се да поговоря с него.
— Двете по-големи момчета наглеждат стадото. Каста и другите мъже отидоха в Старите дъбове да купят храна и разни други неща. Няма ли да слезеш от седлото за малко? Останал ни е малко сайдер.
Кон слезе от коня и я последва в малката къща. Имаше грубо сковано чамово легло и маса със скамейки, около която можеха да седнат четирима. Протрита кравешка кожа бе просната пред малкото огнище, прогорена тук-там от паднали въглени. Ариан му поднесе пълна чаша и ръцете им за миг се докоснаха. Кон усети, че се изчервява.
— Щастлив ли си? — попита Ариан.
— Да. А ти?
Тя се усмихна и се наведе да сложи дърва в огнището. Той я гледаше и си спомняше за времето, която любовта към нея го поглъщаше. Беше си въобразявал, че вече не изпитва нищо към нея. Разбра, че се е залъгвал. Обичаше Тей с цялата си душа, но тялото му се разтрепери, щом се озова толкова близо до Ариан. Опита се да потисне възбудата.
— Трябва да тръгвам — каза ѝ и тръгна към вратата.
Тя дойде при него и той усети уханието на косата ѝ.
— Съжалявам за страданията, които ти причиних — каза Ариан. — Често мисля за това.
— Това е минало — чу се той да отговаря.
Видя сълзи в очите ѝ и я прегърна, преди да проумее какво прави.
— Толкова се уплаших, когато ми казаха, че ще умреш. И бях толкова глупава. Никога не съм преставала да те обичам. Никога.
Кон затвори очи и я целуна по косата. В къщата беше топло, сенките играеха по голите стени. Ръцете ѝ обвиха врата му. Желанието му да се отскубне изтрая само миг, после той се наведе към нея и я целуна по устните. Сякаш пропадна в миналото и отново беше на петнайсет, прегърнал първата жена, в която се бе влюбил.