— Напротив. И аз вече съм част от това семейство. Крилото ще се промени към добро, когато срещне истинската любов.
Руатан поклати глава.
— Не ми се вярва.
— А защо почти никога не споменаваш Бран?
— Не смея — призна Руатан с глас на заговорник. — Той е моята гордост и радост. Но не бива да се издавам, защото ще нараня Крилото още повече. Чудесно момче е Бран. Безстрашно. И все пак е пакостник. Момичетата го обожават и се боя, че ще свикне да ги води за носа.
— Ти не си ли правил същото на младини?
— Не. — Руатан се облегна на камъка, гледаше блестящата вода. — Влюбих се съвсем млад в Мерия. И моят приятел Варакон се влюби в нея. Тя се омъжи за него. Събра ги истинската любов. Не ми се вярва, че тя успя да се опомни напълно след смъртта му. Може да ти прозвучи странно, но и аз май не успях да се опомня. Той беше най-близкият ми приятел. Много ми е тъжно, че Кон не можа да бъде отгледан от баща си. Хората хвалят или хулят с такава лекота… Аз се бия умело с меч. Значи съм герой. Смятат ме за храбрец. Но що за смелост е тази, в която няма и страх? Никога не съм се плашил от битките. Варакон обаче се боеше. Тресеше се от страх. Но винаги беше до мен в сражението. Побеждаваше страха. Ето какво смятам за най-великата храброст. — Озърна се към Тей и прихна. — Ох, момиче, наистина съм станал много бъбрив. Слънцето клони към залез, време е да се връщаме.
Тя го целуна по бузата.
— Руатан, ти си добър човек. Радвам се, че сега си и мой баща.
— И аз се радвам — каза той.
Яхнаха конете и тръгнаха мълчаливо. Тей разгъна наметалото си и се загърна, защото застудяваше.
Руатан също усещаше студа, особено с лявата ръка. Свиваше и изпъваше пръстите си, за да облекчи болката. Имаше киселини от шунката и сякаш обръч бе стегнал гърдите му. Вдиша дълбоко и бавно няколко пъти и от това като че ли му олекна.
— Има някакви хора пред нас — каза Тей и посочи.
Руатан се взря в здрача. Четирима мъже бяха спрели до дърветата. Един от тях държеше лък.
— Може да са ловци, но сега не могат да се надяват на дивеч. Слънцето скоро ще се скрие.
Когато ги доближиха, Руатан забеляза в лицето на мъжа с лъка нещо познато. Но зрението му не беше остро както на младини и във все по-гъстия сумрак не успяваше го разгледа добре.
Оставаха петнайсетина крачки. Онзи сложи стрела на тетивата и Руатан най-сетне го позна. Беше младежът от рибарското селище на племето панони. Същият, който не искаше да се примири с края на кръвната вражда.
Извади меча си мигновено, а младият мъж опъна лъка. Друг стоеше твърде близо до него и май го бутна точно когато пускаше стрелата. Тя профуча покрай главата на Руатан, който срита коня си да препусне и след миг скочи от седлото. Младежът опъваше лъка със следващата стрела, когато Руатан надвисна над него. Стрелецът отметна глава назад и с неописуем ужас видя острието на меча миг преди то да му разцепи черепа. Руатан се извъртя към останалите, но те бяха избягали в гората.
Вторачи се в мъртвеца.
— Слабоумен нещастник! — избухна и ритна трупа. — Защо си прахоса живота?!
Обърна се… и кръвта му се смръзна.
Тей лежеше на земята до спрелите коне. Руатан се втурна и падна на колене до нея. Лицето ѝ беше застинало, все едно спеше… ако не беше стрелата с черни пера, щръкнала от гърдите ѝ. Около раната почти нямаше кръв. С трепереща ръка Руатан опипа шията, молеше се сърцето ѝ да бие. Не усети пулс.
Подпря я на гърдите си, крепеше главата ѝ на рамото си, говореше ѝ, а умът му се размътваше от страшната увереност, че е мъртва. Животът на тази прекрасна, влюбена млада жена бе откраднат от жадуващ отмъщение мръсник, който дори не я познаваше.
И най-ужасният кошмар не можеше да се сравни с това. Руатан стисна клепачи, галеше я по косата, още няколко пъти се опита да долови пулс в тялото ѝ, макар да знаеше, че сърцето е спряло.
Отчаяният му вопъл отекна в гората.
Слънцето залезе.
Малко след като видя укреплението, откроило се на хълма под притъмняващото небе, Конавар забеляза и самотна ездачка по-надолу. Качулката на наметалото ѝ се бе смъкнала и откриваше прошарената дълга черна коса. Кон подкара коня в тръс и извика. Тя не го чу първия път, после се изви на седлото и го забеляза.