Той я догони и продължи до нея.
— Ворна, знаех, че си ти. Какво те води в Старите дъбове?
— Баща ти е застрашен.
И му разказа за видението, докато се изкачваха към укреплението.
— Значи смяташ, че Руатан е старият мечок и онзи… Рибарския леърд е пратил хора да го убият?
— Така тълкувам видението си.
Кон осъзна, че не бе чул приятелски поздрав от Ворна, не бе видял и да му се усмихва.
— Такива ли са виденията всеки път? — попита той. — Със символи — вълци, мечки, гълъби?
— Не всеки път. Понякога виждам съвсем ясно какво се случва.
Тъмните ѝ очи го пронизаха и сърцето му се сви. Тя знаеше.
— Ворна, това няма да се повтори — измънка младежът, навел глава от срам.
— Конавар, животът си е твой. Аз не съм ти съдник.
— И все пак ме осъждаш за стореното.
— Да — въздъхна тя. — Имаш прелестна съпруга, която заслужава мъжът на живота ѝ да се държи по-достойно. Може би и в този миг тя чака да…
Изведнъж се задави и дръпна юздите. Конят ѝ спря като закован. Кон се вторачи във вещицата, защото раменете ѝ се превиха, тя се олюляваше на седлото. Той протегна ръка към нея.
— Не! — сопна му се тя. — Не ме докосвай! О, не!…
— Какво има?
Тя се обърна към него и безграничната печал в очите ѝ го уплаши.
— Не съм… разбрала видението… докрай.
Смъкна се от седлото, залитна и седна тежко до пътя. Кон изтича при нея и хвана ръката ѝ.
— Недей да мълчиш! Големия мъж да не е пострадал?
— Не. Но гълъбицата умря.
— Знам, нали ми каза. Лъвът я ударил с лапа. Какво се случи с Руатан?
Ворна мълчеше и той долови, че тя напряга волята си, за да каже нещо. Търпението не му беше присъщо, но той седеше неподвижно и я гледаше. Ворна впи поглед в него и този път тя хвана ръката му.
— Конавар, няма думи, с които да смекча някак тази вест. Гълъбицата беше Тей. Излязла е с Руатан и са ги нападнали. Стрела я е пронизала в сърцето.
Той чуваше думите ѝ, но те не означаваха нищо за него.
— Тей е яздила с Руатан и са я ранили? — попита зашеметено.
— Тя е мъртва, Кон. Убиха я.
— Не може да бъде! Грешиш. Аз ѝ обещах, че ще излезем на разходка. Тя ми е сърдита. Това е. Не говори така. — Ръцете му се тресяха от паника. — Тормозиш ме заради Ариан ли?
Тя тръсна глава и се изправи с мъка.
— Кон, понякога съм била и жестока. Но не мога да съм чак толкова жестока. Руатан се връща с трупа ѝ към Старите дъбове.
Кон се надигна, краката не го държаха. Ушите му бучаха, нямаше никаква сила. В дебрите на паметта му някой шепнеше:
„Спазвай обещанията си, дори най-незначителните. Понякога, досущ както с преместено камъче започва огромно свличане, нищожна дреболия може да придобие страховито значение.“
„Рибке, аз винаги спазвам обещанията си.“
„Запомни, Кон — и най-незначителните.“
— И най-незначителните… — прошепна Конавар.
Отпусна се на колене и закри лицето си с длани. Ворна коленичи до него и хвана раменете му с тънките си ръце.
— Хайде, Кон, да ги посрещнем.
— Наруших обещанието си, Ворна. Наруших го.
— Ела.
И го дръпна да стане.
Рибарския леърд и синовете му седяха около дългата маса. Не бяха настроени приказливо, а той се наливаше със силно пиво, опразваше чаша след чаша.
— Няма да получим кръвнина — изсумтя Вор, най-големият син.
Рибарския леърд се вторачи в чашата си и настръхна. След малко вдигна глава да погледне Вор. Едрият младеж не криеше разочарованието си, плоското му грозно лице беше начумерено. Баща му потръпна още веднъж и огледа останалите. Неговите синове. Толкова надежди таеше за тях доскоро — да израснат силни, да прославят племето панони. Но те не бяха силни. Да, пращяха от мускули, обаче още живееха в неговата сянка. Той допи чашата на един дъх. От толкова пиво се чувстваше още по-потиснат. Пак се вторачи във Вор.
— Как можа да го бутнеш толкова недодялано, че да убие момичето?
— Малко си несправедлив — намръщи се синът му. — Той имаше твърде голяма мишена право пред себе си. Трябваше да му попреча. Нали не искаше Руатан да умре? Искаше да ти докара още говеда и коне. Стрелата трябваше да отлети встрани и да не улучи. Просто лош късмет.
— Само че е улучила! — озъби се Рибарския леърд.
Ръцете му стискаха чашата. Фитилът в един от трите фенера изсъска и угасна, в залата стана по-сумрачно. Друг от синовете му стана и свали фенера от скобата в стената.