— Познавах това чувство.
— Ех, Кон, мъчно ми е да те виждам толкова нещастен. Сега си леърд на риганте, знатен мъж, който вдъхва почит, възхищение и дори страх. Приживе ставаш легенда за племето си. Повечето младежи биха дали десет години от живота си, за да са на твоето място.
— Знам. Те виждат мъжа на коня, слушат историите за мечока и за злия крал. Това не съм аз, мамо. Това е само част от мен. Израснах уязвен от заблудата, че Вара… че баща ми е бил страхливец. После видях как ти и Руатан се разделихте заради нещо, което направих аз…
— Ти не… — започна Мерия, но той я прекъсна с жест.
— И това знам. Но тогава не разбирах. А като споменахме мечока… той пък ми показа, че съм смъртен, като почти съдра плътта от костите ми. Загубих приятели — Риамфада, макар че духът му намери щастие, и Бануин. Видях как се надига страшно зло и дори се бих на негова страна, за да помогна на възхода му. А накрая, след като измених на съпругата си и причиних неволно смъртта ѝ, унищожих цяло село, избих мъже, жени и деца. Не съм героят, за когото ме смятат.
— Кон, ти си бил подвластен на скръбта. Не го е направило моето любимо момче. Тогава си бил обезумял. Не си знаел какво вършиш.
Той се подсмихна.
— Майчината обич не може да се сравни с нищо… Аз бях, мамо. Звярът в мен, който разкъса веригите. Аз нося вината за това и не си търся оправдания. Сега паноните ме наричат Демонския леърд. И кой може да ги укори? Всяка година на празника Самиан им предлагам кръвнина — все по-голямо богатство. Но Планинския леърд дори отказва да говори с моите пратеници.
— Ти не си демон. Ти си мой син и имаш добро сърце. Защо виждаш само лошата страна в живота си? Работиш неуморно, за да опазиш своето племе. Ти спаси Риамфада от мечока. И пак ти отмъсти за Бануин. Руатан толкова се гордее с тебе. Това не сгрява ли душата ти, Кон?
— Не мога да отрека.
— А твоят приятел Бануин… Да, умрял е страшно, но живя добре и имаше близки приятели. И част от живота му продължава в неговия син. Скоро ще навърши четири години. Такова мило момченце. Само че му липсва Бран. Както и на мен. Цяла зима ли ще го задържиш тук?
— Не, може да се върне у дома. И аз ще дойда за Самиан. — Някой потропа на вратата, чу се гласът на Макус и Кон се изправи. — Мамо, трябва да се сбогуваме. С Макус ще си говорим за нещо много весело — приходите в хазната.
Тя го прегърна и го целуна по брадатата буза.
— Обичам те повече от живота. — Плъзна пръсти по дългата му червеникава коса и се усмихна неловко. — Понякога майките са много досадни…
— Не ме притесняваш, мамо — излъга той и прекрачи към вратата.
— Кон — спря го Мерия. — Трябва да ти кажа нещо, щом си решил да дойдеш в селото за Самиан.
— Какво? — сви вежди той.
— Ариан напусна Каста. Върна се при баща си.
— Защо се разделиха?
— Тя роди. Не си ли чул? Момче с разноцветни очи — зелено и кафяво. Според мен трябва да знаеш това.
Кон не отиде в Трите потока за празника Самиан, а прекара и тези дни с брат Слънцеднев в Старите дъбове. През цялата зима друидът учеше него, Брефар, Макус и Гованан на четмо и писмо. Кон се престраши, след като поиска пълен списък на племето. Все повече му дотягаше да зависи от писари и книжници в работата със свитъците. Брефар учеше с лекота и изпреварваше останалите. Ликуваше от похвалите на друида. Гованан се занимаваше упорито и до пролетта вече умееше да чете, макар и да сричаше. Кон беше равнодушен към тънкостите на стила, искаше само да разбира какво е написано и се застави да научи достатъчно, за да вникне в тайната на малките чудати знаци по свитъците.
Щом времето омекна и наближи двайсет и вторият му рожден ден, в Старите дъбове започнаха да пристигат търговци с вести за случващото се отвъд морето.
Армията на Каменград настъпила в земите на гат. Имало три големи сражения — първото без победител, последвано от две страшни поражения за гат. Някои твърдяха, че загинали поне трийсет хиляди бойци от племето.
Армията на Каменград вече доближаваше Гориаса, последната твърдина на гат.
А на изток кралят на Морските разбойници загинал при набег. На трона се възкачил синът му Шард. Кон не знаеше нищо за него и се допита до брат Слънцеднев.
— Друидите още ли навестяват земите на Морските вълци?
— Не. Варс се прекланят пред кървавите си богове и убиват всеки заловен друид.
— Чувал ли си нещо за този Шард?
— Твърде малко. Но можеш да не се съмняваш, че не обича мира.