Кон се погрижи всички търговци да научат, че иска да знае повече за краля на варс. Само след няколко седмици един възрастен търговец на кожи помоли за разговор с него. Срещнаха се в някогашните покои на Дългия леърд. Кон бе махнал повечето покъщнина и бе оставил само дългата овална маса и десет стола. Търговецът влезе, поклони се и Кон го покани да седне. Мъжът беше висок и слаб, със закръглени рамене и лъскаво плешиво теме. На сбръчканото му лице се открояваха будните хитри очи.
Вляво от Кон седеше Макус, вдясно — Брефар. Кон си каза, че човекът срещу него изглежда твърде пресметлив.
— Благодаря, че ме приехте, господарю — започна търговецът от племето остро с глас мазен като зехтин. — Доколкото разбрах, желаете да се осведомите за крал Шард?
— Да, искам да науча подробности за него.
— Имам някои сведения, които може би ще удовлетворят желанието ви. Мога да събера и още. Стига да разполагам с повече кожи за продан. Варсите харесват туниките и ботушите, изработени от кожите на вашите черно-бели говеда.
Макус се наведе към Кон и му прошепна нещо. Кон кимна.
— Вече имаме уговорки с двама търговци за продажбите на тези кожи, но ще увелича и твоя дял… ако сведенията ти се окажат полезни.
— Господарю, вие сте любезен и сговорчив владетел. — Старецът се усмихна. — Не съм изненадан от вашия интерес към краля на варсите. Защото и той мисли за вас.
— Каква е причината?
— Както научих, господарю, вие сте убили неговия брат по време на набега им срещу Седемте върби преди няколко години. Шард се е заклел в кръвта на брат си, че ще побие главата ви пред неговата къща.
Кон се разсмя, но Макус се намръщи.
— Приятелю, какво друго продаваш на варсите? — попита Кон.
— Много обичат вашето уисге.
— Ще имаш трийсет бурета за следващото си пътуване до техните земи. Искам да знам неговите замисли. Събира ли войски, строи ли още кораби? Всичко свързано с войната. Разбираш ли?
— Не се съмнявайте, господарю. За мен ще е удоволствие да ви служа.
Кон благодари на търговеца, който се поклони отново и излезе.
— Нали се досещаш — каза Макус, — че това подло копеле ще продава и сведения за нас на Шард?
— Разбира се. Той цени в този живот само печалбите и се стреми да измъкне още пари при всеки сгоден случай. От кое пристанище ще отплава?
— От Скалната кралица. Повечето търговци, които отиват при варсите, тръгват оттам.
— Имаш ли приятели в пристанището?
— Да, и то мнозина.
— Още утре замини за Скалната кралица. Дано някой от твоите приятели склони да отплава със същия кораб. Добре ще е да имаме свой човек сред моряците.
— Трябва да споделиш с Мерия — каза му строго Ворна.
Руатан сви рамене и се извърна неловко. Бануин нахълта в стаята, изпищя щастливо, щом видя Големия мъж, и се покатери в скута му.
— Намерих диамант! — похвали се момчето, протегна изкаляната си ръчичка и показа обикновено лъскаво камъче.
— Браво на тебе. Но на твое място бих се измил, преди да оплескам с кал всичко. Я иди се умий. Аз ще ти пазя диаманта. — Бануин изтича послушно да се мие. — Чудесно момче е той.
Ворна не се остави да я залъже.
— Руатан, сърцето ти става все по-слабо. Сушеното напръстниче ще помогне заедно с другите билки, които ти дадох. Но и ти трябва да се укротиш. Не си позволявай да стигаш до преумора, не напрягай сърцето си излишно.
— Няма ли как да го засиля поне малко?
— Ако беше дошъл по-рано, щеше да е по-добре. Но сега… Няма как сърцето ти да укрепне отново. Можеш само да забавиш похабяването му. Трябва да кажеш на Мерия. Тя има право да знае.
— Има право да се тревожи до полуда ли? Още колко ще бие това коварно сърце?
— Не говори така — скастри го вещицата. — То не те е предало. Смятай го за болен приятел, който ти е помагал дълги години и сега се нуждае от помощта ти. Не го претоварвай. Пий повече вода и по-малко уисге. И яж повече овесена каша… но без сол.
— Ворна, попитах те колко ми остава.
— Ако внимаваш, може би имаш десет години живот. Не ми се вярва да са повече.
— Значи ще избутам до петдесет. Стига ми толкова.
— Ще избуташ до петдесет и три, суетен празноглавецо — усмихна се тя. — Искам да пиеш отварите от билки точно както ти обясних. И винаги да внимаваш с напръстничето. Запомни, че с тази билка повече не означава по-добре. Ако прекалиш, може да те убие. Не се изкушавай да добавиш още една щипка прах в чашата.
Бануин се върна тичешком и показа ръцете си на Руатан, за да го похвали.
— О, много хубаво си ги измил. Браво.