Выбрать главу

Подхвърли момчето до тавана и го хвана ловко. Бануин се разкикоти радостно и Ворна едва сдържа смеха си.

— Две деца — едното малко, другото пораснало.

— Може ли да пояздя с тебе днес? — помоли момчето.

— Днес ще цепя дърва. Можеш да ми помагаш, ако искаш. Но за търкалянето на дървата трябва сила.

— Аз съм силен. Нали, мамо?

Ворна кимна и погледна втренчено Руатан.

— Ще цепиш дърва? Спирай по-често да си поемеш дъх. — Наведе се към Бануин. — Ако видиш, че лицето на Големия мъж се зачервява, кажи му да седне и да си почине.

— Добре, мамо.

— Тогава да тръгваме — каза Руатан, пъхна торбичката с билки в джоба на туниката си и излезе на слънце.

Бануин го хвана за ръката, но Големия мъж вдигна момчето на раменете си.

— Виж колко съм висок! — развика се Бануин. — Мамо, погледни де!

— Гледам те — каза Ворна от прага.

Гледаше ги и докато вървяха през ливадата, слушаше смеха на сина си. Слънцето ги огряваше ярко и сякаш нейното сърце щеше да се пръсне.

Зимата беше мека. И този път Кон не отиде за празника Самиан в Трите потока, а остана в Старите дъбове. Не за да се весели с хората в селището — тази вечер при него се събраха Макус, Брефар, Гованан и Фялок.

Огромният воин пристигна от Седемте върби с новината, че в морето е забелязан флот от двеста дълги кораба, които плавали на север. Той събрал своите петстотин бойци, но нито един кораб не доближил техния бряг.

Тази вест беше и тревожна, и озадачаваща. Двеста кораба побираха десет хиляди бойци. Морските вълци не нападаха през зимата, когато храната беше оскъдна. Как щяха да се изхранят десет хиляди от тях? И накъде се бяха насочили?

— Както изглежда, ще нахлуят в земите на паноните — предположи Макус. — Но това е налудничаво. Дори да разгромят войската на Планинския леърд, храната няма да им стигне.

Кон вече бе изпратил вестоносец при Планинския леърд с предложение да го подкрепи. Вестоносецът се върна и предаде на Кон кратко и грубо послание: „Нито сте нужни, нито сте добре дошли.“

— Колко бойци може да събере той срещу разбойниците? — попита Кон.

— Не повече от дванайсет хиляди — отвърна Макус.

— А колко можем да съберем ние за… да речем, за десет дни?

— Щом Планинския леърд не ни иска — намеси се Фялок, — оставете го да се вари в собствен сос.

— И паноните са от народа келтои — каза Кон. — Още по-важно е да не пренебрегваме огромния брой на нашествениците. Никой не тръгва на набег с десет хиляди. Дошли са да завземат земи. И щом се закрепят тук, ще имаме смъртно опасен враг на север. Все едно ми е дали той иска помощта ни. Ние ще участваме в разгрома на разбойниците.

— За десет дни можем да съберем около петнайсет хиляди мъже, готови за бой — каза Макус.

— Да, можем — потвърди Брефар, — но как ще ги снабдяваме? Хамбарите са пълни, но за да превозим зърно за петнайсет хиляди бойци към земите на паноните, трябва да имаме огромен брой каруци. А тях няма как да съберем навреме. И дори не знаем къде армията на варсите е стъпила на сушата. Ами ако са на сто мили северно оттук?

— Надушвам нещо гнило в цялата тази история — обади се Гованан. — И аз като Кон смятам, че те са нашественици и е задължително да ги отблъснем. Но за какво са им притрябвали земите на паноните? Там почти няма злато, зърното също е малко. А ние имаме нови рудници и огромни запаси храна. Ясно е, че нашествениците би трябвало да връхлетят нас. Освен това знаем, че крал Шард мрази Кон и се е заклел да му отсече главата. Безсмислено е да насочи корабите си на сто мили северно от нас и да нападне по-бедни земи.

Брефар завъртя глава.

— Може и да не е точно така. Ако Кон е прав, че са дошли да завладяват земи, могат да докарат още много бойци с корабите и да започнат опустошителна война срещу нас през пролетта. И дори да ни приклещят — ще настъпят от север и ще ни ударят откъм Седемте върби.

— Възможно е да има и друго обяснение — обади се Макус. — Паноните са наши врагове и Планинския леърд не крие това. Но не им стигат силите да ни нападнат. Не се оставяйте това да ви вдъхва опасно спокойствие. Омразата на паноните към нас е безгранична. Хайде да допуснем, че Планинския леърд няма да се бие с нашествениците, а ги е повикал сам, за да воюват заедно срещу нас. Ако е така, ще имаме насреща си десет хиляди корави, опитни в набезите разбойници варс и дванайсет хиляди бойци панони.

Страшната догадка ги накара да се смълчат. И когато Кон заговори, гласът му натежа от угризения.

— Дано грешиш, Макус. Ако си прав, вината е моя, защото тъкмо аз разпалих тази омраза с отмъщението си. Опитвах да се сдобря някак с тях, но има и злини, които не могат да бъдат заличени със злато.