Тръгна надолу по склона към своите пълководци, все начумерени и свирепи мъже. Взе си шлема и меча и изрева:
— Готови ли сте за Пиршеството на гарваните?
Кръвожадни вопли от хиляди гърла разтресоха въздуха. Той изчака виковете да стихнат и кресна:
— Нека днес боговете пият до насита!
Размаха меча си и изпъна ръка, за да посочи с него войските отсреща. Армията тръгна — отначало бавно, после Морските вълци затичаха тежко към строените врагове.
Фялок стоеше невъзмутимо на западното било. Гованан до него се прокашля и каза престорено небрежно:
— Май тази нощ ще падне слана. Усеща се по вятъра.
Великанът се ухили.
— Значи ще се топля с наметало на Морски вълк.
Бойците на паноните тичаха право към техния хълм.
— Изведете конете! — викна Фялок. — И бъдете готови да ги яхнете.
— На Кон май ще му е трудно да удържи напора на разбойниците — каза Гованан. — Изглеждат корави мръсници.
Стотици стрелци изведоха конете от сенките между дърветата. Петстотинте Железни вълци на Фялок се дръпнаха от билото и яхнаха конете. А мъжете с лъковете изтичаха напред, заеха позиция, опънаха тетивите и започнаха да обсипват със стрели напиращите към тях панони. Фялок пъхна крак в стремето, намести се на седлото и погледна към отсрещния склон. Виждаше, че и Макус спазва уговорената стратегия. С всеки залп десетки панони се свличаха, мигове по-късно — десетки други.
Източният хълм беше много стръмен и вражеската атака се превърна в пъплене нагоре. Минута-две по-късно стотици бойци на паноните бяха улучени от стрели. Тела се търкаляха надолу, нападащите се спъваха в тях и мнозина падаха.
А долу Морските вълци бяха на двеста крачки от чакащите пешаци на риганте. Фялок побутна с пети коня си да тръгне напред. Стрелците се втурнаха назад между конете. Фялок извади меча си от ножницата и викна:
— Напред!
И срита коня си да препусне.
Петстотин тежко въоръжени конници се спуснаха от билото, врязаха се в гъстите тълпи на паноните, съсичаха ги, прегазваха ги. Стъписани от напора им, враговете се отдръпнаха, за да подготвят нова атака. Но конниците не им даваха да се опомнят, преследваха ги безмилостно. Гибелният натиск на Железните вълци всяваше паника и битката на склона скоро се превърна в клане.
Фялок видя как Планинския леърд побягна на север. Много му се искаше да го подгони, но заповедите на Конавар бяха недвусмислени: след като спре и разпръсне нападателите на хълма да се насочи към фланга на по-опасния враг — армията на варсите.
Събра конниците и ги поведе в плътен клин. Бе намислил да се вреже във враговете под остър ъгъл като ренде, остъргващо дъска. Така нямаше да навлязат сред плътната маса от опитни воини, където щяха да загубят напълно предимството на скоростта и маневреността.
От другата страна конните стрелци на Макус препускаха покрай фланга на вражеската армия и го прореждаха с облаци от стрели.
Фялок нанесе два кинжални удара с тежката си конница. При втората атака младеж с брадва едва не го смъкна от седлото — скочи, хвана ризницата му и се напъна да го стовари на земята. Фялок го халоса по лицето с щита и онзи отлетя назад, но жребецът се препъна. Фялок изтърва меча и се вкопчи в гривата на коня. Противникът имаше време да замахне точно с брадвата — улучи го над ръба на щита и Фялок чу пращенето на ключицата си. Конят стъпи устойчиво, великанът измъкна късия меч от ножницата, завъртя ловко жребеца с колене и наръга младежа в гърлото. Гованан избута с коня си други двама и Фялок успя да се откъсне от враговете.
Отдалечи се малко като в мъгла от страшната болка и се обърна да огледа бойното поле. Всички оцелели бойци на паноните се бяха разбягали, но Морските вълци изтласкваха пешаците на Конавар в долината между склоновете. Редиците на риганте се извиваха като опънат лък. Потта се стичаше в очите на Фялок и му пречеше да вижда.
— Сега какво? — обади се Гованан, щом Железните вълци се подредиха отново от двете страни на предводителя си.
— Мисля, че… е време… да нарушим заповедите — каза през зъби Фялок, докато се бореше с болката. — Ще се качим пак на билото и ще се спуснем да ударим близо до сблъсъка между бойните редици. Притискат лошо хората на Кон. Може да ги разгромят. След мен!
Фялок подкара коня си косо нагоре по склона. Малко оставаше да се свлече в несвяст от болка. Едва смъкна щита от лявата си ръка и го пусна на земята. Напъха лявата си китка под колана.
Обърна се към яростната битка долу. Кон и Руатан стояха рамо до рамо, враговете се опитваха да ги заобиколят. Стотици бойци на риганте лежаха бездиханни на земята. Въпреки че му причерняваше от болка, Фялок се възхити на Руатан и Кон. Те бяха непоклатими, не трепваха пред пълчищата, мечовете им сечаха и пробождаха като светкавици. Той изтри отново избилата по челото му пот.