— Врязваме се в средата. — Посочи на Гованан. — Скачаме от конете и заставаме в боен строй около Кон.
— Ще загубим конете. Ще ги накълцат.
— По-добре да накълцат тях, отколкото съратниците ни — изпъшка Фялок. — Атака!
Железните вълци се понесоха като вълна надолу по склона.
За пръв път от година или повече Руатан не усещаше болки в гърдите, ръцете и краката не му тежаха. Гледаше настъпващите Морски вълци и си казваше, че отново е Пръв воин на риганте, готов да се разправи с всеки враг на племето.
Бе вързал прошарената си коса на опашка, за да сложи стария кръгъл железен шлем. Стоеше до сина си и опираше ръце върху дръжката на забития в земята дълъг меч.
— Кон, стой близо до мен!
Синът му не отговори. С кръгъл бронзов щит на лявата ръка и меча на сидите в дясната, Кон чакаше хладнокръвно, разноцветните му очи взрени в стената виещи и ревящи мъже, която напираше към тях.
Руатан стисна с двете си грамадни ръце обвитата в кожа дръжка на тежкия меч. Отблизо виждаше добре Морските вълци — високи русокоси и синеоки мъжаги. Долавяше самонадеяността и увереността им, че ще разпилеят набързо племенните бойци. Погледна сина си и си спомни предишния път, когато бе стоял до близък човек в очакване да посрещне кръвожадната ярост на варсите.
Първите редици на риганте се хвърлиха да пресрещнат Морските вълци с проблясващите си остриета. Мощта на атаката ги помете. Руатан кресна оглушително, втурна се напред и мечът му сцепи черепа на висок разбойник с тежка брадва в ръце. Демонският меч на Кон разсичаше ризници, сякаш бяха изплетени от вълна. Петдесетимата Железни вълци бяха като стена от двете страни на своя леърд и не се огъваха.
Атаката на разбойниците загуби силата си като огромна вълна, блъснала се в канара. Руатан не се отдалечаваше от Кон и бдеше във всеки миг. Три пъти се нахвърли срещу врагове, които опитаха да нападнат Кон отстрани.
Силата му се върна и той благославяше от сърце Мерия, която го бе принудила да влезе в битката. Да, нямаше да е зле, ако можеше да поживее още няколко кротки години със семейството си в очакване болното му сърце да спре от немощ, както си седи на стола и гледа планините. Но този ден беше по-добър от всичко. Това беше истински живот! Не заради гибелта на хиляди, не заради страшните писъци на умиращите, които изведнъж проумяваха за последен път, че са смъртни и тленни. А защото можеше да се изправи срещу своите страхове като достоен мъж, да застане пред ръба на бездната и да не се огъне.
Морските вълци пак натискаха свирепо около Кон и избутваха съратниците му. Руатан забеляза навреме опасността, блъсна с рамо един разбойник, скочи мощно и ритна друг в гърдите, събори още двама с отлетялото си назад тежко туловище.
— Гръб в гръб! — извика на сина си.
Кон го чу, доближи го и се обърна с гръб към гърба му. Мечовете им разсичаха всеки наоколо. Руатан понесе няколко удара по раменете и хълбоците, но ризницата издържа. Нож го поряза дълбоко по прасеца. Смъртно ранен разбойник бе пропълзял към него. Руатан му разпори гърлото и веднага вдигна меча с обратен замах, за да пресрещне друго вражеско острие.
Железните вълци пак притиснаха враговете и ги изблъскаха за малко, та Кон и Руатан да се върнат в редицата. Някои от разбойниците кривнаха към склона, за да обкръжат бойците на риганте. Руатан видя как конницата на Макус им пресече пътя в галоп.
Намери време да хвърли поглед към Кон. Синът му беше оплескан с кръв, червени петна засъхваха по лицето и брадата му. Кон направи крачка назад, за да погледне наляво и надясно, после и към задните редици, искаше да прецени силата на бойците, които му оставаха. Един враг с дълъг меч опита да се възползва от това. Руатан го спря с такъв удар, че острието мина през ключицата и разсече гръдния кош чак до сърцето.
Сега бяха решаващите мигове в битката. Ако варсите упорстваха в натиска си, можеха да разделят на две бойците на Кон. Това щеше да ги въодушеви и да обезсърчи бранителите. Но ако успееха да отблъскват разбойниците още малко, щяха да подронят увереността им и страхът щеше да се прокрадне в душите им. Руатан знаеше, че този ден на кръв и смърт ще потръгне към победа или разгром през следващите няколко минути. Кон също го знаеше и се вряза безразсъдно в гъмжилото на враговете, разчиташе бойците му да го последват.