Оцелелите Железни вълци — не повече от двайсетина, нападнаха безогледно заедно с него, водени от Руатан. Яростта на Кон се развихри така, че той си проби път навътре сред разбойниците. Руатан се биеше отчаяно, за да стигне до него. Копие удари Кон в гърдите и го събори по гръб. Руатан изрева, мечът му отсече ръката с копието, раненият се свлече с писък и другите разбойници го стъпкаха в бъркотията.
Исполинското тяло на Руатан се извиси над падналия Конавар, двуръчният меч размяташе враговете сред фонтани от кръв. Кон се обърна по корем, опря коляно, напипа дръжката на меча и се изправи до баща си. Острие на меч издрънча отстрани по шлема на Руатан и го смъкна от главата му. Големия мъж залитна. Вторият удар щеше да е по незащитената му глава. Кон отклони острието и даде време на Руатан почти да разсече противника.
Чуха грохота на копита и Руатан рискува да отдели миг, за да погледне надясно.
Конниците на Фялок проникнаха като връх на копие сред варсите, разхвърляха ги настрани. Натискът към пешаците на риганте отслабна — разбойниците се обърнаха, за да се справят с новата заплаха. Но конницата не спираше. Няколко коня се преметнаха и захвърлиха ездачите си сред враговете, които ги накълцаха тутакси. Фялок се добра до средата на първата редица бранители и скочи от седлото с измъчена гримаса. И другите Железни вълци се събраха около своя леърд, оставяха конете си да избягат както могат.
В този хаос на Руатан му стигна времето да се опомни, защото вече се задъхваше и имаше нужда да спре за малко. Обърна се да погледне на юг. Крилото вече трябваше да е пратил подкрепления, но никой не се появяваше.
Изведнъж се сети за Бендегит Бран. Мерия бе наложила волята си и той да остане в Старите дъбове. Момчето се разбесня, когато чу за това решение. Руатан си спомни, че не се бе сбогувал с по-малките си синове, и това го натъжи.
Разбойниците нападнаха с ново настървение. Руатан застана до Фялок и Кон. Пак имаше сила, а болката изчезна.
Долавяше по усет някаква промяна в сражението. Бойците на риганте бяха издържали на натиска и въпреки страховитите загуби сега отблъскваха Морските вълци с ожесточение, равно на тяхното. Варсите също разбираха много добре какво се случва. Сега се биеха не да завоюват земи, а да оцелеят.
Конните стрелци на Макус останаха с празни колчани. Зарязаха конете, дотичаха да вземат оръжията на загиналите и се хвърлиха в безразборната сеч.
Раненият крак на Руатан се схващаше. Ботушът му се напълни с кръв и той накуцваше зле. Кон му заповяда да се дръпне назад, но великанът само врътна глава. Битката пак се разгоря около тях.
Несръчно замахнал враг го цапардоса с плоското на меча по главата и той се стовари по гръб. Двама Железни вълци го вдигнаха, но Руатан пак се олюля. Стори му се, че чува отново тропот на много копита и примижа, за да види какво става на юг.
Стотици ездачи приближаваха в галоп. Зърна златисторусата глава на Бендегит Бран сред първите. Руатан се повлече към тях, размахваше ръце и сочеше източния хълм. Бран видя навреме знаците му и поведе конниците нагоре по склона, където наскачаха от седлата и хукнаха яростно към левия фланг на Морските вълци.
Армията на варсите се отдръпна, за да се престрои.
Съюзниците им бяха избягали от бойното поле. И сега бойците на риганте имаха надмощие. Да се борят за победа ставаше немислимо. Продължиха съпротивата още малко, прекършиха се изведнъж и който оцеля, хукна обратно на север.
Войските на риганте не ги подгониха. Руатан ги погледа как се отдалечават. Заби меча си в земята и седна на един камък. Кон дойде при него.
— Голям мъж, видя ли колко си струва да вярва човек в своята геша?
— Да, ще вдигна наздравица за тази мисъл — промърмори Руатан. — А ти видя ли как Бран поведе атаката? Небесата са ми свидетел, че ще стане мъж като планински връх.
Кон седна на земята до него.
— Не мога дори да преброя колко пъти ме спаси днес.
— Дължах го на баща ти. Той беше истински храбрец, Кон.
— Смятам тебе за истински храбрец. Но вече ще почитам и него искрено.
— Радвам се да чуя това, синко.
Бендегит Бран дойде със сияйна усмивка на хубавото си лице.
— За малко да пропусна победата.
Кон си знаеше точно какво ще каже Руатан. И Бран знаеше, затова намигна на по-големия си брат.
— Гордея се с тебе, момко — промълви Руатан и прегърна сина си, който го целуна по брадясалата буза.
— Нима е имало миг, когато не си бил горд с мен? — попита невинно.