— Не си спомням такива мигове — засмя се баща му.
— Трябва да се погрижим за ранените — напомни Кон. — Ела с мен, Бран. Тъкмо ще обясниш защо си тук въпреки заповедта ми.
Руатан ги гледаше. Видя как ръката на Кон обгърна раменете на Бран. Слънцето надникна през облаците, докато се взираше с безмерна гордост в синовете си.
Отпусна ръце върху дръжката на меча, огледа бойното поле, после и далечните планини.
„Добър ден беше този…“
Загубите се оказаха смразяващи. Бяха загинали почти три хиляди мъже от риганте, сред тях двеста и двайсет от Железните вълци. Още две хиляди бяха ранени тежко, мнозина от тях щяха да останат без ръка или крак. Никой не броеше труповете на паноните и варсите. Кон заповяда да бъдат изкопани дълбоки ровове, да вземат оръжието и броните на мъртвите врагове и да хвърлят труповете им в изкопите.
Отиде с Бран при Фялок. Великанът седеше гол до кръста, двама негови съратници наместваха счупеното му рамо, за да го превържат.
— Ето още един човек — засмя се Кон, — който знае кога трябва да наруши наглед съвсем разумните заповеди.
Лицето на Фялок сивееше от болката, около очите му се виждаха тъмни кръгове.
— До последните минути не се знаеше как ще завърши битката и това не ми допада — изръмжа той. — Изпратих Гованан с онези, които успяха да си намерят коне, за да тормози отстъпващите врагове, да ги гони на север.
— Каза ли му да не се увлича, ако срещне сериозен отпор?
— Казах му. Но той бездруго знае какво да прави.
Кон приклекна до ранения.
— Ти се прояви великолепно. Дори повече от великолепно. От днес ти си предводителят на Железните вълци.
Лицето на Фялок се отпусна и той се усмихна.
— Ти ми се довери, Кон. Няма да забравя това.
Двамата братя продължиха нататък. Дойдоха трима друиди — двама от племето панони и брат Слънцеднев. Грижеха се за ранените заедно с жените, които идваха от най-близкото село.
А здравите бойци на риганте още обикаляха бойното поле и търсеха ранени сред мъртъвците. Ако намереха жив боец от паноните, отнасяха и него да бъде превързан и лекуван. Ранените разбойници нямаха такъв късмет — доубиваха ги.
Кон дръпна Бран настрана, за да не ги чуе никой.
— Къде е Крилото?
Най-малкият брат сви рамене.
— Седи си в Старите дъбове. Реши, че е нужно там да остане голям и силен отряд, да не би врагът да пробие и да стигне до укреплението.
— И изпрати тебе вместо да дойде.
— Кон, не беше точно така. Накрая си направих оглушки и за твоите, и за неговите заповеди. Много съм нагъл днес, а?
Бран се наведе, взе камък и го запрати по летящ нависоко гълъб. Камъкът профуча само на педя от птицата.
— И какво ти заповяда той?
Младокът зарови пръсти в дългата си коса, преди да отговори.
— Кон, не си струва да даваш воля на гнева си към него. Знаеш какъв е. Той накара всички идващи бойци да влязат в укреплението. Опитах се да споря с него, но не желаеше да ме чуе. — Бран се извърна. — Много е уплашен, Кон. Както и да е… Аз пък видях едноокия Арна, който пристигаше с всичките си бойци от Змийското езеро. Яхнах кон, препуснах към тях и им казах, че си заповядал да ви подкрепят. Той бе довел над осемстотин мъже на добри коне. Стигнахме при вас за по-малко от два часа. Не е зле, какво ще кажеш?
— Вие помогнахте за обрата в битката — призна Кон и не сдържа тихата си ругатня. — С колко бойци се е затворил Крилото в укреплението?
— Повече от три хиляди.
— Нямаше да ни е излишна и тяхната подкрепа — студено промълви Кон.
— Но победихме и без тях.
— Не говоря за това, Бран. Трябва да знам, че заповедите ми се изпълняват.
— Но не от мен или Фялок? — прихна Бран толкова заразително, че и Кон се засмя.
— Да, ти наистина си наглец. Сега събери още хора и помогнете на брат Слънцеднев.
— Ей сега. Но ти ми обещай да не си изкараш яда на Крилото. Той не може да надмогне себе си.
— Обещавам. Тръгвай де!
Следобедът се изнизваше в грижи за ранените. Дойдоха трима гайдари, които застанаха насред долината и засвириха „Жалба за бойците“. Ехото се носеше призрачно между хълмовете.
Гованан се върна с конниците си по здрач. Смъкна се отмалял от седлото.
— Преследвахме ги чак до морето. Кралят на Морските вълци ни се изплъзна. За малко да го спипаме, но той събра бойци и ни нападна на свой ред. Кълна се в небесата, този мъж е неукротим. Трябваше да отстъпим. И все пак доведохме пленник.
Гованан даде знак на двама ездачи, които доведоха трети кон. На него седеше с вързани ръце Планинския леърд. Единият конник бутна дребния мъж и той се стовари на земята, но веднага стана, макар и непохватно. Колкото и уплашен да беше, вирна глава. А когато застана пред Кон, се изхрачи в лицето му. Гованан замахна, но Кон вдигна ръка и завъртя глава.